— Чудесно е! Идвайте!
— Господи — каза Стоунбридж, — кълна се, че ще го направя!
Той разкопча спортната си риза, събу панталоните и обувките си и гол като Криста, макар и не толкова привлекателен, слезе по стълбите и се хвърли в басейна.
С тих смях Мунбийм също се съблече, последвана от Рита.
— Чакайте! — извика Остин. — Идва още един смелчага!
Роскоу Хейуърд, който бе наблюдавал Криста със смесица от изненада и възхищение, забеляза, че Аврил е застанала точно до него.
— Роси, мили, разкопчай ми ципа — каза тя и се обърна с гръб.
Той се опита да достигне върха на ципа й, както беше седнал.
— Изправи се, глупчо — каза Аврил.
Той стана, а тя опря гръб в него с леко извърната глава, излъчвайки топлина и благоухание.
— Готово ли е?
Роскоу не можеше да се концентрира.
— Не, изглежда че…
Аврил посегна към гърба си.
— Чакай, остави на мен.
Тя смъкна ципа до края, размърда рамене и роклята се смъкна в краката й. После отметна назад червената си коса — един жест, който Роскоу вече бе забелязал.
— Е, какво чакаш? Разкопчай ми сутиена.
Ръцете му трепереха и той не можеше да откъсне очи от тялото й. Сутиенът падна. Но ръцете му останаха там, където бяха…
С леко, грациозно движение Аврил се обърна към него. Наведе се и го целуна страстно по устните. Ръцете му докоснаха твърдите й, изпъкнали гърди. Изглежда съвсем несъзнателно пръстите му се размърдаха, а след това се притиснаха към плътта й. Топли вълни като електрически ток преминаха през тялото му.
— О — възкликна Аврил, — колко е хубаво. Идваш ли в басейна?
Той поклати отрицателно глава.
— Тогава ще се видим по-късно.
Прекрасна в голотата си, тя се обърна и тръгна като истинска гръцка богиня към останалите петима, които се плискаха в басейна.
Куортърмейн седеше встрани от масата, на която бяха вечеряли. Той отпи от коняка си и закачливо изгледа Хейуърд:
— И аз не съм по плуването. Макар че понякога човек може да си го позволи, особено в компания на приятели.
— Така е. А аз наистина се чувствам сред приятели.
Хейуърд отново седна. Свали очилата си и започна да ги бърше. Беше се овладял. Мигът на ужасната слабост бе преминал.
— Единственият проблем е, че понякога човек отива по-далеч, отколкото е имал намерение. Но важното е да съумее да се овладее, нали?
Големия Джордж се прозя.
Мъжете и момичетата излязоха от басейна, избърсаха се с големи хавлиени кърпи и заобличаха дрехите си, струпани накуп до басейна.
След около два часа Аврил придружи Роскоу Хейуърд до стаята му. Отначало смяташе да не й позволява да идва с него, но след това промени решението си, защото беше убеден в силата на своята воля и в това, че няма да се поддаде на някакви еротични импулси. Чувстваше се достатъчно сигурен, за да каже закачливо:
— Лека нощ, мила. Да, знам, че телефонният ти номер е седем, но те уверявам, че няма да имам нужда от нищо.
Аврил го изгледа с дяволита усмивка, след това се обърна и си тръгна. Той веднага затвори и заключи вратата на стаята и тананикайки си под носа, заоправя леглото.
Когато си легна, разбра, че няма да може да заспи.
Лежа буден около час, отхвърлил всички завивки. През отворения прозорец до слуха му достигаше приспивно жужене и далечният шум от разбиващите се на брега вълни.
Независимо от положените усилия, всичките му мисли бяха насочени към Аврил.
Аврил… такава, каквато я бе видял и докоснал… толкова красива, че дъхът му спираше, гола и желана. Той несъзнателно мърдаше пръстите си и имаше чувството, че отново докосва с тях големите й, стегнати, с изпъкнали зърна гърди.
А през цялото време тялото му… изпълнено със страст и желание… се надсмиваше над демонстрираната от него праведност.
Опитваше се да насочи мислите си към нещо друго — към банката, към заема за Съпранешънъл, към мястото в управителния съвет, което Куортърмейн му бе обещал. Но мислите за Аврил се връщаха по-силни от всякога и беше невъзможно да ги пропъди. Припомняше си краката й, бедрата й, устните й, нежната й усмивка, топлината й, парфюма й… и нейната достъпност.
Стана и почна да се разхожда, като се мъчеше да се разсее… Но нищо не се получаваше.
Спря до прозореца и забеляза, че на небето се е появила ярка луна, не пълен, а три четвърти кръг. Лунната светлина обливаше градината, плажа и морето с бяла, нереална светлина. Припомни си една отдавна забравена фраза: Нощта бе създадена за любов… от луната.