Колкото и да пестяха тоалетната хартия и сапуна, те никога не достигаха.
Бе разрешено веднъж седмично да, се взима душ, но през останалото време телата се вмирисваха и съжителството в тесните килии ставаше още по-нетърпимо.
На втората седмица след пристигането си Майлс бе изнасилен от цяла банда в помещението с душовете. Това беше най-ужасното му преживяване в затвора.
Още от първите дни той забеляза, че затворниците се заглеждат в него. Може би причината бе младостта и приятният му външен вид. Когато отиваха в стола или на гимнастика в двора, по-агресивните хомосексуалисти успяваха да го заобиколят и се опитваха да го докосват, други му изпращаха въздушни целувки. Той се опитваше да се дистанцира и да ги пренебрегва, но това ставаше все по-трудно и по-трудно, а нервността му и страхът нарастваха. Стана ясно, че другите затворници няма да го защитят. Майлс забеляза, че пазачите, които наблюдаваха тези закачки, много добре разбираха какво става, но това сякаш ги забавляваше.
Макар че в затвора повечето мъже бяха цветнокожи, атаките идваха в еднаква степен както от тях, така и от белите.
Помещението с душовете беше едноетажна, неизмазана сграда, където водеха затворниците на групи по петдесет, придружени от охрана Затворниците се събличаха, оставяха дрехите си в сандъци, а след това се тълпяха голи и треперещи в неотопленото помещение. Заставаха под душовете и чакаха пазачът да пусне водата.
Пазачът на банята стоеше на една висока платформа — в негови ръце беше контролът върху душовете и температурата на водата. Ако затворниците се движеха много бавно или пък бяха прекалено шумни, пазачът пускаше ледена вода, която предизвикваше гневни крясъци, голите мъже подскачаха из помещението и се опитваха да избягат от студените струи. Така и не успяваха — помещението беше твърде тясно. Понякога пазачът пускаше гореща, почти вряла вода, и те отново хукваха и отново крещяха.
Една сутрин, когато поредната група от петдесет души, включително и Майлс, напускаше банята, а други петдесет чакаха вече съблечени, за да влязат, Майлс усети, че е плътно заобиколен от няколко мъже. Ръцете му бяха приклещени от няколко силни ръце. Повлякоха го напред. Един глас подвикна:
— Хайде, размърдай се, красавецо! И без това нямаме много време.
Чу се смях.
Майлс погледна към площадката. За да привлече вниманието на пазача, той започна да вика: „Господине, господине!“
Пазачът си чоплеше носа, гледаше в друга посока и се правеше, че не чува.
Майлс усети юмрук в ребрата. Някой изръмжа: „Млъквай!“
Той изкрещя от болка и страх, но юмрукът отново се стовари върху него. В миг изгуби дъх. Силна болка прониза тялото му. Извиха му ръцете така, че не можеше да помръдне. Влачеха го, а краката му едва докосваха пода.
Пазачът не реагираше. По-късно, когато си припомни всичко, Майлс стигна до заключението, че дежурният е знаел предварително, но е бил подкупен да мълчи. Пазачите получаваха малки заплати и подкупването бе станало начин на живот в затвора.
Точно до изхода, където се събличаха, имаше тясна отворена врата. Вкараха Майлс вътре и той осъзна, че около него се въртят бели и черни тела. Вратата бе блъсната и затворена.
Стаята беше малка, използваше се за склад. Метлите, парцалите и почистващите препарати бяха подредени и заключени в шкафове със стъклени витрини. В средата на стаята имаше дървена маса. Майлс бе завлечен и подпрян на масата с лицето надолу, устата и носът му се удариха силно в дървения плот. Зъбите му се разклатиха, очите му се напълниха със сълзи, а от носа му бликна кръв.
Ходилата му бяха опрени в пода, но краката му бяха грубо разтворени. Той се бореше отчаяно. Но десетки ръце му пречеха да се движи.
— Мирувай, красавецо — чу се дрезгав глас и Майлс усети твърдия пенис. Секунда по-късно изкрещя от болка, отвращение и ужас. Този, който държеше главата му, го хвана за косата, повдигна лицето му нагоре, удари главата му в масата и извика силно:
— Млък!
Болката, на вълни, го заливаше отвсякъде.
— Чудесно маце, нали? — Гласът му се стори далечен, приглушен и ехтящ.
Първият свърши. Но преди тялото му да успее да си отдъхне, започна вторият. Въпреки че знаеше какви ще бъдат последствията, Майлс отново изкрещя. Главата му пак бе блъсната в масата.