Това, което особено много заинтригува Ларока, бяха познанията на Майлс за масовите, извършвани официално фалшификации на чужди парични знаци.
— Това са били най-големите фалшификации в историята — каза Майлс на заинтересованата аудитория от десетина души.
Той им разказа как правителството на Великобритания се разпоредило да се отпечатат големи количества френски пари с цел да провали френската революция. А в същото време, подобно престъпление, извършено от отделен човек, се наказва със смърт чрез обесване! Този закон останал в сила до 1821 година. Американската революция също започнала с официална фалшификация на английските лири. Но най-големите фалшификации ставали по време на Втората световна война. Тогава Германия отпечатала английски лири на стойност 10 милиона долара и неизвестно количество американски долари — първокласна изработка. Англичаните също печатали германски пари, а слуховете говорят, че същото правели и останалите държави от антифашистката коалиция.
— Боже господи — възмути се Ларока, — и сега тези мошеници ни съдят и ни бутат в затворите! А може би го вършат и в момента?
Ларока беше много доволен, защото съзнаваше, че и неговият престиж нараства покрай човек като Майлс. Той непрекъснато подчертаваше, че предава информация на мафията Роу.
— Излезеш ли, аз и хората ми ще се погрижим за теб — обяви той един ден, с което потвърди обещанието си. Майлс и Ларока щяха да бъдат освободени почти едновременно от затвора.
Разговорите за парите помагаха на Майлс да не пада духом. Те изтикваха на заден план, макар и за момент, ужаса на настоящето. Той си повтаряше, че би трябвало да е доволен и задето поне спряха лихвите върху заема му. Но нито разговорите, нито тези мисли бяха в състояние да го накарат да забрави ужасното положение, в което се намираше. Той почти непрекъснато мислеше за самоубийство.
Особено се ненавиждаше заради връзката си с Карл. Гигантът беше казал: „Желая сладкия ти бял задник, бейби. Тялото ти да бъде само мое. Винаги, когато пожелая“, И той се ползваше от тялото на Майлс с несекващ апетит.
В началото се мъчеше да се успокои, като си казваше, че връзката му с Карл е за предпочитане пред груповото изнасилване. Пък и Карл беше така внимателен към него. И все пак отвращението и чувството на погнуса оставаха.
По-нататък, обаче, нещата се промениха.
На Майлс му беше трудно да проумее тази промяна, но фактът си беше факт: той започна да изпитва удоволствие от връзката с Карл. А по-късно чувствата му се задълбочиха. Привързаност? Може би да… Любов? Не. Поне засега — не!
Съзнанието за всичко това го потрисаше. И все пак той приемаше предложенията на Карл, дори когато утвърждаваха още повече ролята му на хомосексуалист.
След всеки нов контакт го преследваха едни и същи въпроси. Все още ли е мъж? Как можеше да разбере?!… Окончателно ли се бе превърнал в перверзен тип? И дали бе възможно връщане назад, ако се откаже напълно от всичко това? Ако ли не, заслужаваше ли си въобще да се живее? Като че ли не…
Обзе го пълно отчаяние и самоубийството му изглеждаше единственият логичен край — един вид освобождение и спасение. Макар да бе трудно да се самоубиеш в такъв пренаселен затвор, все пак не бе невъзможно. Откакто бе пристигнал, Майлс бе чувал вече пет пъти виковете „Обесен!“ Обикновено това ставаше нощем — чуеха ли виковете, пазачите се спускаха със светкавична бързина, грабваха връвта с ключовете и, ругаейки, се стараеха възможно най-бързо да открият нужния им ключ. Отключваха вратите, водещи към етажа, след това килията, а после режеха въжето, на което висеше затворникът. В три от петте случая пристигнаха твърде късно, което предизвика подигравателни викове и смях у затворниците. Подобни инциденти създаваха неприятности на управата на затвора и водеха до подсилване на нощната охрана, но само временно.
Майлс знаеше какво трябва да направи. Навлажненият с вода — или за по-бързо и незабележимо с урина чаршаф (или одеяло) се накъсваше на дълги ивици и ивиците се завързваха една за друга. „Въжето“ се завързваше за таванската греда, до която можеше да се стигне от второто легло. Трябваше да се действа тихо, докато другите спят.