Спираше го едно-единствено нещо. Той искаше, след като изтече присъдата му да отиде при Хуанита Нунес и да й каже, че много съжалява. Нищо друго не би могло да го отклони от мисълта за самоубийство.
Разкаянието на Майлс Истън по време на процеса бе съвсем искрено. Той изпитваше съжаление, че е откраднал пари от Първа търговска американска банка, където се отнасяха към него с уважение. Като си спомняше отново всичко, той не можеше да си обясни как му е позволила съвестта да постъпи по този нечестен начин. Сякаш е бил обзет от някаква треска… Залаганията, скъпите спортове и живот, които не бяха по неговата черга, безразсъдното взимане на заеми от съмнителни доброжелатели, кражбата — всичко това сега му изглеждаше налудничав кошмар. Сякаш напълно бе загубил разсъдъка си и мозъкът му бе невъзвратимо поразен така, че чувството за почтеност и морал бе напълно заличено.
Как иначе би могъл да стигне до такова падение и да извърши такава мерзост, като прехвърли вината за престъпленията си върху Хуанита Нунес?
По време на процеса Майлс тънеше от срам и не смееше да погледне към нея.
Бяха изминали шест месеца и той все по-малко се притесняваше за банката. Беше постъпил нечестно с Първа търговска американска банка, но в затвора бе изплатил вината си. Господи, как я беше изплатил!
Но преживените ужаси в Дръмонбърг не можеха да компенсират онова, което дължеше на Хуанита. Нищо не можеше да го компенсира. Ето защо беше длъжен да я намери и да я помоли да му прости.
Тази мисъл му помагаше да изтърпи всички унижения.
10
— Тук е Първа търговска американска банка — делово каза дилърът. Той беше поставил слушалката между рамото и лявото си ухо, така че ръцете му бяха свободни. — Искам шест милиона долара до довечера. Какъв е вашият процент?
— Тринайсет и пет осми — отговори с провлачен западен акцент колегата му от Банк ъф Америка в Калифорния.
— Много е — каза служителят на Първа търговска американска банка.
— Цената е твърда.
Дилърът от Първа търговска американска банка се поколеба, опитваше се да отгатне по гласа отсреща дали има някаква надежда за промяна в цената и каква е тя. Той бе свикнал с непрекъснатия шум, който изпълваше дилърския център на Първа търговска американска банка — един чувствителен й внимателно охраняван невралгичен пункт в централната сграда на банката, за съществуването на който знаеха малцина от клиентите, а само единици, най-привилегированите, го бяха виждали. В дилърските центрове на големите банки се осигуряваше — или губеше — значителна част от печалбата.
Според изискванията за минимален резерв всяка банка беше задължена да разполага с определено количество пари в брой, за да не се предизвиква напрежение при евентуално повишено търсене, но никоя банка не искаше да държи много пари, които не са в обръщение. Дилърите имаха за задача да поддържат необходимия баланс.
— Почакайте, моля — каза дилърът от Първа търговска американска банка на колегата си в Сан Франциско. Той натисна бутона за запазване на линията, а след това бутона непосредствено до него. Гласът отсреща каза:
— Ню Йорк, Манюфакчарърс Хановър Тръст.
— Трябват ми шест милиона до довечера. Какъв е вашият процент?
— Тринайсет и три четвърти.
По източното крайбрежие процентът се покачваше.
— Не, благодаря. — Дилърът прекъсна връзката с Ню Йорк и натисна бутона, за да продължи разговора със Сан Франциско. — Смятам да ги взема — каза той на колегата си.
— Шест милиона срещу тринайсет и пет осми — потвърди дилърът от Банк ъф Америка.
— Точно така.
Операцията отне двайсет секунди. Това беше една от хилядите сделки, които се сключваха всеки ден между конкурентните банки и която беше част от непрекъснатото състезание на нерви, бърз ум и съобразителност със залози от седемцифрени числа банковите дилъри бяха млади хора — около трийсетте, много умни и амбициозни, изключително съобразителни и издържливи. Успехът в сделките можеше да спомогне за кариерата на тези млади хора, но грешките я проваляха и затова се смяташе, че те не трябва да се задържат повече от три години на дилърското бюро. След третата година натрупаното напрежение си казваше думата.
Сделката между Сан Франциско и Първа търговска американска банка бе веднага регистрирана в компютрите, а след това бе подаден и сигнал до Федералния резерв. Там също се отчиташе, че до вечерта резервите на Банк ъф Америка са намалели с шест милиона долара, а резервите на Първа търговска американска банка са нараснали. Първа търговска американска банка щеше да плати на Банк ъф Америка за времето, през което използваше тези пари. В цялата страна непрекъснато се извършваха подобни банкови операции.