Беше сряда, средата на април.
Алекс Вандервурт влезе в дилърския център, който беше част от банковите му владения, и кимна на дилъра. Неговото бюро бе върху платформа, заобиколено от бюрата на помощниците му, които препредаваха информацията и вършеха книжната работа Младият мъж вече се занимаваше с друга операция, но отвърна на поздрава с жизнерадостна усмивка и махане с ръка.
Залата бе голяма колкото аудитория и приличаше на контролния център на оживено летище — дилърите сновяха с телефон в ръка, заобиколени от своите помощници, счетоводители, секретари. Всички имаха за цел да пуснат в обръщение парите на банката — даваха заеми, получаваха заеми, инвестираха, продаваха, реинвестираха.
Освен дилърите в залата работеха и пет-шест финансови контрольори, седнали зад по-големи, луксозни бюра.
Дилърите и контрольорите седяха с лице към огромен екран, върху който се появяваха различни индекси, лихвени проценти и всякаква друга информация. Екранът се контролираше с дистанционно управление и данните бързо се променяха.
Един от дилърите се изправи на крака и обяви високо:
— Форд и Юнайтед Ото Уъркърс току-що обявиха, че сключват двугодишен договор.
Няколко от колегите му веднага посегнаха към телефоните. Този, който научеше пръв някаква важна икономическа или политическа новина с несъмнено влияние върху курсовете на акциите или лихвените проценти, веднага я съобщаваше на останалите.
Само след няколко секунди зелената лампичка над информационния екран изгасна и на нейно място се появи яркочервена. Това бе сигнал, че дилърите трябва да почакат, докато на екрана се появи нова важна информация, най-вероятно свързана с договореностите в автомобилната индустрия. Яркочервената светлина, която рядко се използваше, бе сигнал за още по-драматични промени. Дилърът, наблюдаван от Алекс, продължи своята интензивна работа.
Федералните разпоредби изискваха банките да разполагат с налични пари в размер на седемнайсет и половина процента от общия капитал. Тези, които нарушаваха това изискване, понасяха сериозни наказания. Но значителен пропуск беше и да не се инвестират големите суми, пък било то и за ден.
Затова банките осъществяваха непрекъснато наблюдение върху движението на парите. Съществуваше специален отдел, който следеше този поток, както лекарят следи пулса на болния. Ако в даден момент една банка разполагаше с повече пари от необходимите, тя — чрез своите дилъри — веднага предоставяше излишъка като заем на друга банка, на която пък в този момент не й достигаха изискваните количества пари. Имаше ли необичайно високо теглене на средства, тогава банката трябваше да взима на заем.
Положението в банката се изменяше с всеки час, така че ако сутринта е била длъжник, по обяд би могла да предоставя пари на заем, а вечерта отново да взима. По този начин една голяма банка разиграва около милиард долара дневно.
Биха могли да се добавят и още важни неща за банковото дело. Първо, банките са много по-загрижени да гарантират собствените си печалби, отколкото тези на своите клиенти. И второ, банките осигуряват за себе си многократно по-големи печалби, отколкото за аутсайдерите, които им предоставят парите си.
Алекс Вандервурт беше дошъл в дилърския център, за да се запознае с движението на парите в банката и за да разговаря по някои обезпокоителни проблеми, възникнали през последните седмици.
Той беше с колегата си от финансовата комисия, вицепрезидента Том Строгън. Преди няколко месеца, през януари, младият Строгън се противопостави на намаляването на средствата за Форум Ист. Но сега одобряваше предлагания заем за Съпранешънъл.
Двамата разговаряха за Сънеко.
— Прекалено много се безпокоиш, Алекс — твърдеше Том Строгън. — Освен че не поемаме никакъв риск, този заем ще ни бъде полезен и в други отношения. Напълно съм убеден в това.
— Няма заем, който да не крие някакъв риск — припряно отвърна Алекс. — Но дори и да е така, аз не се безпокоя толкова за Съпранешънъл, колкото за проблемите, които ще възникнат допълнително.
И двамата знаеха за какви проблеми става дума. Преди няколко дни членовете на финансовата комисия получиха меморандум с предложения, подготвен от Роскоу Хейуърд и одобрен от президента на банката Джеръм Патертън, В него се настояваше да се намалят всички по-дребни заеми, както и заемите за закупуване на жилища и за строителство, и да се осигури кредит от петдесет милиона долара за Съпранешънъл.
— Ако приемем всичко това и направим необходимите съкращения на малките заеми — продължи Том Строгън, — след три месеца, а може би и по-рано, ще бъдем в състояние да отделяме за малки заеми точно толкова средства, колкото и сега.