— Разочароваш ме, Том. Ти никога не си бил нечестен към себе си, особено когато знаеш истинското положение на нещата. Аз също го знам. — Строгън се изчерви, но Алекс продължи: — Представяш ли си какъв скандал ще се оформи, ако съответните служби се заинтересоват от всичко това? Нарушения с лихвения процент, незачитане на закона, ограничаващ размера на заемите, използване на вложенията, за да се облагодетелства личния бизнес на банката. Освен това за мен няма никакво съмнение, че целият заем ще премине на разположение на Съпранешънъл още на следващото годишно съвещание на Сънеко.
— И така да е, това не е първият подобен случай — рязко отвърна Строгън.
— За съжаление си прав. Но това не прави нещата по-безобидни.
Въпросът за етиката при инвестирането на вложените пари бе много стар и опираше до това: възможно ли бе банката да постави една вътрешна преграда — някои я наричаха Китайската стена — между своите собствени търговски интереси и инвестирането на вложенията. На практика подобно нещо не се случваше.
Щом банката разполагаше с милиарди долари за инвестиране — средства, които идваха от вложенията на клиентите — съвсем естествено бе тя да използва тези средства така, че да извлече съответните дивиденти. Очакваше се, че компаниите, които получаваха големи банкови кредити, ще отвърнат чрез съответно участие в банковия бизнес. Много често върху тях се оказваше натиск, за да приемат в управителните си съвети някой от банковите директори. Ако не се съобразяваха с това, банковите инвестиции се прехвърляха в друга посока; банката можеше да предизвика и рязко спадане на курса на акциите на тези компании чрез разпродаване на притежаваните от нея акции.
От брокерските къщи, които разполагаха с огромни количества пари от вложенията, се изискваше да поддържат сложните банкови баланси. Те обикновено го правеха. Но ако не успееха, така желаната брокерска дейност просто им се изплъзваше.
Въпреки старателно подготвяната от отделите за връзки с обществеността пропагандна информация, освен официално обявените лихви на вложителите, в това число на пословичните вдовици и сираци, техните пари винаги носеха и допълнителни печалби, които оставаха за банката. Това беше една от причините, поради която официалният лихвен процент по влоговете обикновено бе доста нисък.
Алекс разбираше, че сегашните договорености между Съпранешънъл и Първа търговска американска банка не бяха изключение. И все пак тези договорености никак не му харесваха.
— Алекс — обади се Строгън, — бих искал да ти кажа, че възнамерявам да подкрепя заема за Съпранешънъл на заседанието на финансовата комисия утре.
— Жалко.
Алекс очакваше да чуе това. И се запита колко ли време остава до мига, в който съвсем ще го изолират и оставането му в банката ще стане невъзможно. Това би могло да се случи в най-скоро време.
След заседанията на финансовата комисия, където предложенията, свързани със Съпранешънъл, щяха със сигурност да бъдат приети с мнозинство, предстоеше съвещание на управителния съвет. То бе насрочено за следващата сряда и в дневния му ред бе включен и въпросът на Съпранешънъл. Алекс беше сигурен, че и на двете заседания единствен той щеше да изрази несъгласие.
Огледа още веднъж оживения дилърски център, посветил дейността си на богатството и на печалбите, и принципно непроменен от времето на древните храмове на парите във Вавилония и Гърция. Да, мислеше си Алекс, парите, търговията и печалбите си заслужаваха усилията. Алекс се беше посветил и на трите, но не сляпо, а с известни резерви, които включваха морални скрупули, справедливост при разпределянето на богатствата и етика в банковите операции. Но както показваше историята, в случаите, когато съществуваше перспектива за огромни печалби, тези, които проявяваха подобни резерви, биваха охулвани и елиминирани.
На какво всъщност би могъл да се надява един човек, ако застане сам срещу всемогъщата сила на големите пари и големия бизнес — в случая олицетворени от мнозинството в Първа търговска американска банка и Съпранешънъл?
Нямаше големи надежди, тъжно заключи Алекс Вандервурт. Може би дори и никакви…
11
Заседанието на управителния съвет на Първа търговска американска банка, което се състоя в третата седмица на април, бе знаменателно.
Двете главни точки, свързани с политиката на банката, бяха предмет на оживени дискусии — първата бе във връзка със заема за Съпранешънъл, а втората включваше предложението за разширяване на влоговата дейност на банката и откриване на нови банкови клонове в предградията.
Още преди да започнат разискванията беше ясно накъде вървят нещата. Хейуърд пристигна доста преди уречения час, необикновено радостен и спокоен, издокаран в модерен светлосив костюм. Той стоеше до вратата и поздравяваше членовете на управителния съвет. По вежливите отговори можеше да се съди, че повечето от банковите директори не само вече бяха научили по „вътрешния телеграф“ за споразумението със Съпранешънъл, но и безрезервно го подкрепяха.