— Моите поздравления, Роскоу — каза Филип Йохансън. — Ти наистина издигна банката до непознати висоти. Заслужаваш по-висок пост, драги.
— Благодаря ти за подкрепата, Фил — усмихнато отвърна Хейуърд. — Имам и други идеи.
— Действай тогава! Сигурен съм, че ще успееш.
Влезе Флойд Льобер, председателят на управителния съвет на Дженеръл Кейбъл енд Суичгиър Корпорейшън. Той идваше от друг щат. Льобер никога не се бе държал особено любезно с Хейуърд, но сега стисна сърдечно ръката му и помръдна дебелите си гъсти вежди.
— Моят търговски отдел също ще закупи акции на Сънеко. Бих искал в най-скоро време да поговорим за това.
— Да се уточним за другата седмица — съгласи се Хейуърд. — Можеш да бъдеш сигурен, че ще помогна с всичко, което е по силите ми.
Льобер се отдалечи с доволно изражение.
Харолд Остин дочу разговора им и намигна свойски на Хейуърд.
— Нашето пътешествие свърши добра работа. Издигаш се бързо.
Въпреки възрастта си достопочтеният Харолд приличаше на истински плейбой. Сакото му беше на шотландско каре в ярки цветове, панталонът — кафяв, а спортната риза на разноцветни райета с небесносиня папионка. Гъстата му бяла коса бе модерно подстригана и внимателно сресана.
— Харолд, кажи, ако има нещо, което бих могъл да направя в знак на благодарност… — започна Хейуърд.
— Ще има — увери го достопочтеният Харолд и се запъти към мястото си на масата в заседателната зала.
Дори Ленард Л. Кингзуд, енергичният президент на Нортам Стийл и пламенен защитник на Алекс Вандервурт в управителния съвет, намери добра дума за Хейуърд.
— Чух, че си привлякъл Съпранешънъл, Роскоу. Това се казва първокласна работа.
И другите директори не пропуснаха случая да изразят задоволството си.
Последни пристигнаха Джеръм Патертън и Алекс Вандервурт. Президентът на банката се насочи към председателското място на дългата елипсовидна маса. Както обикновено, видът му беше на богат фермер, а оплешивялата му глава с ивичка рядка бяла коса блестеше на светлината. С папка в ръка, Алекс зае мястото си в средата на лявата страна.
Патертън помоли за внимание и ги запозна с рутинните въпроси. След това обяви:
— Първа точка от дневния ред: Заеми, които подлежат на одобрение от управителния съвет.
Около масата запрелистваха документите в сините секретни папки със сведенията за заемите, достъпни единствено за директорите на Първа търговска американска банка.
— Както обикновено, господа, пред себе си имате документи, съдържащи подробности по предложението на ръководството. Това, което специално ни интересува днес, както вече повечето от вас знаят, е нашата нова сделка със Съпранешънъл Корпорейшън. Лично аз съм много доволен от условията на споразумението и горещо ви го препоръчвам за одобрение. Ще предоставя думата на Роскоу, който осигури тази нова, важна сделка. Той ще направи допълнителни разяснения и ще отговори на въпросите ви, ако има такива.
— Благодаря ти, Джеръм — спокойно каза Роскоу Хейуърд, машинално лъскайки очилата си без рамки. Той се поизправи в стола си и заговори уверено, с приятен и някак смекчен тембър.
— Господа, когато се обсъжда предоставянето на такъв голям заем, разумно е да се потърсят финансовите гаранции за стабилността на длъжника, пък дори и да стои на върха в кредитните рейтинги, какъвто е случаят със Съпранешънъл. В приложение „Б“ на вашите сини папки — отново се разнесе шум от прелистване на страници, — ще намерите обобщени данни, изготвени лично от мен, за резултатите и прогнозираните печалби на групата Сънеко, включително и на всички филиали. Те се базират на официално публикувани сведения, както и на допълнителна информация, която бе предоставена по моя молба от финансиста на Съпранешънъл, господин Стенли Инчбек. Както виждате, цифрите са отлични. Рискът, който поемаме, е минимален.
— Не знам с каква репутация се ползва Инчбек — обади се Уолас Спери, собственикът на компания за научна литература, — но твоята ми е добре известна, Роскоу. И ако ти одобряващ тези цифри, то и аз ги одобрявам.
Обадиха се още няколко души, които бяха на същото мнение.
Алекс Вандервурт драскаше с молив върху лист хартия.