— Благодаря ти, Уоли, и на вас също, господа! — Хейуърд си позволи една лека усмивка и продължи: — Надявам се, че със същото доверие ще се отнесете и към цялостното ми предложение.
Макар че предложението бе подробно изложено в сините папки, той направи допълнителни разяснения за заема от петдесет милиона долара, който се предоставяше на Съпранешънъл и филиалите й, и то веднага, със съответните финансови ограничения в други сфери, за да се осигурят тези средства. Хейуърд увери присъстващите директори, че ограниченията ще бъдат възстановени „колкото е възможно по-скоро — ако това е разумно“, но предпочете да не определя точно кога. Той завърши с думите:
— Препоръчвам тази сделка на управителния съвет и искам да ви уверя, че благодарение на нея нашите печалби ще бъдат наистина много добри.
Хейуърд се облегна назад и Джеръм Патертън подкани присъстващите:
— Имате думата за въпроси и бележки.
— Честно казано — обади се Уолас Спери, — не виждам никаква нужда нито от едното, нито от другото. Всичко е ясно Мисля, че сме свидетели на един значителен удар в бизнеса на банката и предлагам одобрението му.
— И така — каза Джеръм Патертън, — готови ли сме да гласуваме? — Той дори бе вдигнал чукчето си.
— Не — тихо заяви Алекс Вандервурт и прибра молива и листа, върху който беше драскал. — Не смятам, че би трябвало да се гласува, преди да бъдат изяснени още някои неща.
Патертън въздъхна и остави чукчето върху масата. В знак на уважение, Алекс го беше предупредил за своите намерения, но Патертън се надяваше, че след като се увери в общото одобрение, Алекс ще промени решението си.
— Наистина съжалявам, че трябва да възразя на колегите Джеръм и Роскоу — каза Алекс Вандервурт. — Но задълженията, които имам, а и съвестта, не ми позволяват да скривам тревогата и възраженията си.
— Какъв е проблемът? Да не би приятелката ти да не харесва Съпранешънъл?
Този язвителен въпрос бе зададен от Форест Ричардсън, дългогодишен директор в Първа търговска американска банка. Той беше с доста рязък характер и се ползваше с репутацията на педант по отношение на дисциплината.
Алекс се изчерви от гняв. Директорите не бяха забравили, че името му е свързано с това на Марго и със случая Форум Ист. Той не беше подготвен да разисква личния си живот. Успя да си наложи да не отговаря по същия язвителен начин и само каза:
— С госпожица Бракън рядко разговаряме по служебни въпроси. Уверявам ви, че не сме обсъждали предмета на нашето заседание.
— Какво точно не ти харесва в тази сделка, Алекс? — попита още един директор.
— Всичко.
Около масата се разнесе глух шепот, последваха възклицания на раздразнение и учудване. Лицата, обърнати към Алекс, съвсем не бяха приятелски настроени.
— Изясни подробно какво мислиш — рязко рече Джеръм Патертън.
— Така и ще направя — отговори Алекс, посегна към папката и взе листа с бележките си. — Първо, възразявам срещу обема на заема, който ще бъде предоставен на една-единствена компания. Това е един изключително голям риск, наказуем по точка 23А от Разпоредбата за федералния резерв.
Роскоу Хейуърд скочи на крака.
— Категорично възразявам срещу думата „наказуем“.
— Възраженията не могат да променят законите — спокойно отвърна Алекс.
— Но в случая не се нарушават никакви закони! Ние ясно заявяваме, че целият заем няма да се даде само на Съпранешънъл Корпорейшън, но и на нейните филиали. Става дума за Хепълуайт Дистилърс, Грийнапейсчърс Ланд, Атлас Джет Лийзинг, Карибиан Файнанс и Интърнешънъл Бейкърис. — Хейуърд сграбчи синята папка. — Всичко е описано подробно.
— Всички тези компании са под контрола на Съпранешънъл, те са нейни филиали.
— Но те са и компании, които съществуват от години, със самостоятелна структура и със свои собствени права.
— Тогава защо винаги сме говорили и говорим само за Съпранешънъл?
— За удобство и улеснение — погледна го гневно Хейуърд.
— Ти знаеш много добре — настояваше Алекс, — че след като парите на банката бъдат прехвърлени в тези филиали, Куортърмейн може да ги използва, както си пожелае. Което и ще направи.
— Хайде, стига! — намеси се Харолд Остин и удари силно с юмрук по масата, за да привлече вниманието им. — Големия Джордж Куортърмейн е мой добър приятел. Няма да седя и да слушам несправедливите обвинения в нелоялност, които му се отправят.
— Никой не го обвинява в нелоялност — отвърна Алекс. — Аз говоря за взаимоотношенията, които съществуват в рамките на един конгломерат. От балансите им личи, че между филиалите на Съпранешънъл непрекъснато се прехвърлят огромни суми пари. А това е потвърждение, че ще дадем парите си на една-единствена компания.