— Искам да повторя това, което знам за Куортърмейн, а също и за Съпранешънъл — каза Остин, като се обърна с гръб към Алекс и огледа останалите членове на управителния съвет. — Повечето от вас знаят, че срещата на Бахамските острови, по време на която Роскоу и Големия Джордж се договориха за този заем, бе организирана от мен. Преценявам всичко и ви уверявам, че това е една изключително добра сделка за банката.
Настъпи тишина. Филип Йохансън взе думата:
— Алекс — подхвана той, — да не би да си малко ядосан на Роскоу за това, че не ти, а той е бил поканен на тази игра на голф на Бахамските острови?
— Не, моите възражения нямат никакви лични подбуди.
— Всеки случай, не си личи — подхвърли иронично някой.
— Господа, господа! — Джеръм Патертън удари с чукчето, за да въдвори ред.
Алекс очакваше подобна реакция. Но запази самообладание и продължи:
— Отново повтарям, че това е твърде голям заем. Опитите да бъде представен като множество малки заеми, предоставени на различни компании, са една умела маневра, за да се заобиколи закона. Всички в тази зала го знаем. — Той хвърли предизвикателен поглед към насядалите около масата.
— Аз пък не знам, че е така — каза Роскоу Хейуърд. — И твърдя, че интерпретацията ти е злонамерена и погрешна.
Ситуацията беше безпрецедентна. Винаги, когато разрешаваха някои по-заплетени въпроси, директорите си разменяха учтиви, възпитани бележки, както бе прието между джентълмени. Гневните и язвителни подмятания бяха напълно непознати.
За първи път се обади Ленард Л. Кингзуд. Гласът му прозвуча умиротворяващо:
— Алекс, аз приемам, че до известна степен имаш основание за всичко, което казваш. Но предлаганият вариант се използва непрекъснато от големите банки и корпорации…
Намесата на ръководителя на Нортам Стийл бе много важно. На заседанието на управителния съвет през миналия декември Кингзуд беше начело на тези, които настояваха Алекс да бъде назначен на главния ръководен пост на Първа търговска американска банка.
— Честно казано — добави той, — ако това може да се смята за финансово престъпление, то и моята компания би могла да бъде обвинена.
— Съжалявам, Лен — тихо каза Алекс, защото разбираше, че губи един приятел. — И все пак, аз не вярвам, че това ще бъде правилен ход. Особено като се има предвид и съмнителният пост, който Роскоу ще заеме — член на управителния съвет на Съпранешънъл.
Ленард Кингзуд сви устни и не каза нищо повече.
Но Филип Йохансън не премълча. Той се обърна към Алекс:
— Ти си луд, ако си мислиш, че след тази забележка някой ще повярва на изявленията за липса на лични подбуди!
Роскоу Хейуърд се опита да прикрие усмивката си, но не можа.
На лицето на Алекс бе изписана упорита непреклонност. Дали това не беше последното заседание на управителния съвет на Първа търговска американска банка, на което присъстваше? Последно или не, той не искаше да се предаде. Пренебрегвайки последната забележка на Йохансън, Алекс каза:
— Ние не сме новаци в банковото дело и все пак има от какво да се учим. Отвсякъде ни атакуват за това, че предизвикваме конфликти чрез размените на директори в управителните съвети. Подобни обвинения получаваме от Конгреса, от потребителите, от нашите собствени клиенти, от пресата. Ако сме честни пред себе си, ще признаем, че тези обвинения са до известна степен справедливи. Всички знаем колко свързани са големите нефтени компании, именно защото работят съвместно в управителните съвети на банките. И това е само един пример. Ние продължаваме да разширяваме тази практика: ти ще бъдеш член на моя управителен съвет, аз — на твоя. След като Роскоу стане директор на Съпранешънъл, чии интереси ще защитава той най-напред? Тези на Съпранешънъл? Или на Първа търговска американска банка? И дали, повлиян от личните си интереси, няма да се опита на заседанията на нашия управителен съвет да облагодетелства по някакъв начин Сънеко за сметка на други компании? Притежателите на акции от двете компании очакват отговорите на тези въпроси, обществеността и властите — също. Ще ви кажа и още нещо. Ако ние не сме в състояние да представим убедителни отговори в най-скоро време и ако не престанем да пускаме пипалата си, банковото дело ще бъде ограничено от строги закони. Ние напълно ги заслужаваме.
— Ако следваме тази логика — възрази Форест Ричардсън, — то половината от членовете на този управителен съвет биха били обвинени в подобни лични интереси.
— Точно така. Наближава времето, когато банката ще бъде принудена да признае тази ситуация и да наложи промени.