Патертън разгорещено протестира:
— Алекс, закупуването на акции не е предмет на дискусията ни.
— Напълно съм съгласен — отсече Филип Иохансън.
— И аз, и аз — обадиха се Харолд Остин и още няколко директори.
— Не знам дали е предмет или не — упорстваше Алекс, — но искам да ви предупредя, че това, което става в момента, противоречи на закона Глас-Стигад от 1933 година и директорите могат да бъдат привлечени под отговорност…
Прекъсна го хор от ядосани гласове. Алекс знаеше, че е докоснал една деликатна тема. Членовете на управителния съвет се досещаха за всички машинации и все пак предпочитаха да не знаят конкретните факти. Знанието ги задължаваше да се намесят и да поемат отговорност. А те не желаеха нито едното, нито другото.
Е, помисли си Алекс, сега вече знаят достатъчно, независимо дали го искат или не.
— Предупреждавам управителния съвет, че ще съжаляваме, ако приемем заема за Съпранешънъл — вече ни е известно какви последици може да донесе той. — Алекс се облегна назад и заключи: — Това е всичко.
Джеръм Патертън удари с чукчето, гласовете в залата утихнаха и той обяви леко пребледнял:
— Ако няма повече изказвания, можем да пристъпим към гласуване.
Предложението бе одобрено. Единствен Алекс Вандервурт беше против.
12
На следобедното заседание всички директори се държаха подчертано резервирано с Алекс. Двата часа сутрешно заседание обикновено бяха достатъчни, за да изчерпят дневния ред. Днес, обаче, поради продължителните дискусии, времето на заседанието бе удължено.
Усещайки настроението на членовете на управителния съвет, Алекс помоли Джеръм Патертън да разгледат предложенията му на заседанието през следващия месец. Но Патертън бе рязък:
— Не се и надявай! Сам си виновен за настроението на директорите. Ще си поемеш последствията и толкова.
Това беше неочаквано рязка реплика от страна на благодушния Патертън, която недвусмислено отразяваше неприязънта на управителния съвет към Алекс. Той си даде сметка, че следващият час или два ще бъдат напълно безрезултатни за неговата кауза. Предложенията му щяха да бъдат отхвърлени и то не поради някаква друга причина, а заради създалото се сутринта настроение.
Директорите заемаха местата си, а Филип Иохансън даде израз на общото недоволство като погледна часовника си.
— Бях принуден да отложа една важна среща — промърмори той. — Но имам и други ангажименти. Така че да караме по-накратко.
Няколко души кимнаха в знак на съгласие.
— Ще бъда колкото може по-кратък, господа — заяви Алекс, след като Джеръм Патертън му предостави думата. — Ще говоря по четири точки. — Той сгъна един от пръстите си, с което обяви началото на точка първа. — Първо, нашата банка понася значителни загуби поради това, че не може да осигури повишаване на вложенията. Второ, увеличаването на влоговете ще подсили стабилността на банката. Трето, колкото повече се бавим, толкова по-трудно ще ни бъде да се преборим с конкуренцията. И четвърто, съществува възможност да застанем начело на една кампания — в която без съмнение ще се включат и други банки — за възвръщането на личната, обществена и национална пестеливост, нещо, което беше пренебрегвано в продължение на години.
Той описа методите, които биха могли да се използват, за да може Първа търговска американска банка да изпревари конкурентите си — по-високи лихвени проценти за спестявайията до най-високите, разрешени от закона, по-благоприятни условия за влоговете със срок от една до пет години, улеснения при ползването на чекове, парични насърчения за тези, които откриват нови влогове, мащабна рекламна кампания, която да включва програмата по спестяванията и откриването на девет нови клона.
Преди да изложи предложенията си, Алекс застана начело на масата. Патертън бе преместил стола си встрани. Алекс беше извикал и главния икономист на банката Том Строгън, който беше подготвил специални схеми за допълнителна информация.
Роскоу Хейуърд се беше облегнал на лакти и слушаше с непроницаемо лице.
Алекс замълча за миг и Флойд Льобер каза:
— Искам да отбележа нещо.
Джеръм Патертън си беше възвърнал предишното спокойствие и любезност.
— Готов ли си да изслушаш бележките и въпросите, Алекс, или да оставим това за края? — попита той.
— Може и сега.
— Всъщност не става дума за въпрос — строго рече председателят на Дженеръл Кейбъл. — Искам да отбележа нещо важно. Аз съм против увеличаването на обема на спестяванията. Направим ли го, само ще си забием нож в гърба. Не забравяйте, че имаме огромни депозити и влогове от някои банки…