— Има и още нещо, което е много важно — изтъкна Алекс. — Ако действаме бързо, ние имаме шанс да надминем значително нашите конкуренти, но трябва да вдигнем достатъчно шум около себе си. Рекламната кампания трябва да бъде с голям обхват. Господа, погледнете цифрите! Спестовните ни вложения са много по-ниски, отколкото би трябвало да бъдат…
Той продължи, сочейки схемите, а от време на време се допитваше до мнението на Том Строгън. Алекс знаеше, че цифрите и предложенията, които бяха подготвили със Строгън, бяха изложени ясно и логично. И все пак той усещаше несъгласието на част от членовете на управителния съвет и липсата на интерес у други. В долния край на масата един от директорите едва потули с ръка прозявката си.
Ясно беше, че ще загуби. Планът му за увеличаване на спестовните влогове и за изграждане на нови банкови клонове щеше да бъде отхвърлен. Това щеше да бъде и израз на недоверие към самия него. Колко ли му оставаше да заема поста вицепрезидент в Първа търговска американска банка… Така или инак, той не можеше да си представи как би работил под ръководството на Хейуърд.
Алекс реши да не губи повече време.
— Ще спра дотук, господа. Въпроси?
Всъщност той не очакваше никакви въпроси. А още по-малко подкрепа. Но какво беше учудването му, когато чу гласа на Харолд Остин, който каза с усмивка и любезен тон:
— Алекс, бих искал да ти изкажа похвала. Аз съм приятно изненадан. Твоята обосновка е наистина убедителна. Харесва ми идеята ти за създаване на нови банкови клонове.
Хейуърд го погледна изумено. Достопочтеният Харолд се направи, че не го забелязва и се обърна към останалите присъстващи:
— Смятам, че трябва да обсъдим предложението, като се абстрахираме от несъгласията си сутринта.
Ленард Кингзуд кимна, кимнаха и още няколко Директори. Членовете на управителния съвет набързо се отърсиха от следобедната си сънливост и заследиха с интерес новото развитие на нещата. Не случайно Остин беше най-дългогодишният член на управителния съвет на Първа търговска американска банка. Той се ползваше със значително влияние. Освен това притежаваше забележителната способност да обръща нещата в своя полза.
— Алекс, в началото на изложението ти говори за необходимостта от възвръщане на личната пестеливост и за приноса, който могат да дадат за това банки като нашата — продължи той.
— Точно така.
— Би ли могъл да се спреш по-подробно на този въпрос?
Алекс замълча за миг и отвърна:
— Да.
Дали да го направи? Трябваше бързо да обмисли всичко. Вече не се чудеше на внезапната подкрепа на Остин. Беше му ясно защо постъпва така.
Рекламата. Когато спомена за „рекламна кампания с голям мащаб“ Алекс забеляза, че Остин веднага вдигна глава и се заслуша с интерес. Не беше трудно да се досети какви мисли се въртяха в главата му. Рекламната агенция на Остин, заради която достопочтеният Харолд бе получил директорското място в банката и се ползваше с такова влияние и уважение, притежаваше монопол върху рекламната дейност на банката. Рекламната кампания, която предвиждаше Алекс, щеше да донесе големи печалби на агенцията на Остин.
Поведението на Остин бе чудесен пример за кръстосване на интересите — същото това кръстосване, което Алекс критикува сутринта. На предиобедното заседание Алекс попита: чии интереси ще защитава Роскоу — тези на Съпранешънъл или на Първа търговска американска банка? Същият въпрос можеше да бъде зададен и на Остин.
Отговорът бе ясен. Остин си гледаше собствените интереси. Първа търговска американска банка бе на второ място. Подкрепата — явно поради егоистични съображения — беше нечестна и неетична.
Трябваше ли да каже всичко това на глас, мислеше Алекс. И дали не би предизвикал по-голямо възмущение и от сутрешното? Ще загуби отново… Директорите проявяваха изключителна солидарност в подобни случаи. Една такава конфронтация със сигурност би означавала край на ангажиментите му към Първа търговска американска банка. Заслужаваше ли си? Налагаше ли се? Задължително ли бе да се превръща в будната съвест на управителния съвет? Съвсем не беше сигурен… Директорите го гледаха в очакване на отговор.
— Аз наистина се позовах на пестеливостта и необходимостта да започнем кампания в тази насока — каза той. После отново погледна към бележките, от които преди минута се беше отказал. — Често се казва, че правителството, промишлеността и търговията от всякакъв вид съществуват благодарение на кредитите. Без кредит, без да взима заеми — малки, средни или големи — бизнесът ще се разпадне, а цивилизацията ще загине. Банкерите най-добре знаят това. Но увеличаващите се мащаби на кредитирането карат хората да мислят, че вземането на заеми и дефицитът във финансирането са достигнали до опасни размери и са прехвърлили всякаква разумна граница. Това е особено вярно за правителството. Правителството на Съединените щати е натрупало такова огромно количество дългове, че никога не би било в състояние да ги върне. Други страни са в същото, дори и в по-лошо положение. Това е главната причина за инфлацията и подкопаването на стабилността на валутата в страната и в света.