— Зашеметяващият правителствен дълг представлява в значителна степен един огромен дълг към обществото — продължи Алекс. — Милиони хора на по-ниско финансово равнище следват примера, установен в национален мащаб и са се натоварили с дългове, които не са в състояние да изплатят. Общата задлъжня-лост на Съединените щати възлиза на два и половина трилиона долара. А общата стойност на индивидуалните дългове наближава двеста милиарда. През последните шест години повече от шест милиона американци са банкрутирали. Някъде по пътя — в национален, обществен и индивидуален план — ние сме загубили тази древна добродетел, пестеливостта, както и умението да балансираме между това, което печелим и това, което харчим, като спазваме определени граници при взимането на заеми.
Всички бяха наострили уши. Алекс усещаше, че вниманието расте, затова заяви:
— Бих искал да кажа, че се полагат усилия това да се промени. Но аз не съм убеден, че е така. И все пак усилията могат да започнат с активни действия. Защо да не положим началото? И то сега? Като се има предвид характерът на нашето време, спестовните влогове — повече от всякакъв друг вид парична дейност — представляват една разумна финансова стъпка. Ние се нуждаем от повече разум и в национален, и в индивидуален мащаб. За да го постигнем, трябва да увеличим значително спестяванията. А това е напълно възможно — ако се включим активно в тази дейност, ако положим усилия. И макар че личните спестявания няма да могат да възстановят напълно финансовата стабилност, това ще бъде една важна крачка напред. Ето защо смятам, че съществува добра възможност да проведем тази кампания, и вярвам, че нашата банка може да се заеме с тази задача.
Алекс седна. Само след секунда се сети, че не бе казал нищо по повод на причините, които караха Остин да подкрепи тази идея.
Ленард Кингзуд наруши тишината.
— Човек рядко има възможност да чуе толкова смислено и логично изложение. Току-що имахме това удоволствие.
Филип Йохансън въздъхна и каза неохотно:
— Би могло да се приеме в известна степен.
— Не в известна степен, а изцяло — заяви достопочтеният Харолд. — Според мен управителният съвет трябва да приеме плана за спестяванията и новите банкови клонове така, как го е предложен. Аз смятам да гласувам за него. И ви препоръчвам да направите същото.
Този път Роскоу Хейуърд успя да прикрие шева си, макар лицето му да беше доста изопнато. Алекс разбра, че и Хейуърд се е досетил какви са мотивите на Харолд Остин.
Дискусията продължи още петнайсетина минути, след това Джеръм Патертън удари с чукчето и обяви, че пристъпват към гласуване. Предложението на Алекс Вандервурт бе прието с огромно мнозинство. Против бяха само Флойд Льобер и Роскоу Хейуърд.
Докато излизаше от заседателната зала, Алекс усети, че враждебното отношение към него все още не е изчезнало. Някои от директорите не скриваха недоволството си от яростната му съпротива тази сутрин срещу заема за Съпранешънъл. Последната, доста неочаквана победа, му вдъхна сила и той не беше чак толкова песимистично настроен по отношение на бъдещата си роля в банката.
Харолд Остин го пресрещна до вратата:
— Алекс, кога ще започне работата по спестовния план?
— Веднага — отговори той и понеже не искаше да бъде неблагодарен, добави: — Благодаря ти за подкрепата.
Остин кимна.
— Бих искал да изпратя двама-трима души от моите хора, за да уточните детайлите около рекламната кампания.
— Много добре. Следващата седмица.
С това Остин потвърди — без никакво бавене или неудобство — предишните подозрения на Алекс. Макар че, помисли си той, рекламната агенция на Остин вършене професионално работата си и напълно заслужаваше да получи тази поръчка.
Но Алекс осъзнаваше, че това е търсене на разумни аргументи, за да оправдае себе си. С мълчанието си преди няколко минути той бе нарушил един свой принцип, но това му осигури крайната победа. Какво ли би казала Марго за това отстъпление?
— До скоро виждане — любезно се сбогува достопочтеният Харолд.