Роскоу Хейуърд напусна заседателната зала миг преди Алекс. В коридора го спря банковият куриер и му предаде запечатан плик. Хейуърд го разпечата и извади един сгънат лист. Докато четеше, лицето му засия, той погледна часовника си и се усмихна. Алекс го изгледа учудено.
13
Съобщението беше кратко, изпратено от старшата секретарка на Роскоу, Дора Калахан. Тя известяваше, че се е обадила госпожица Девъру, която би искала да го види колкото може по-скоро. Отдолу бе написан телефонният й номер в хотела — хотел Кълъмбия Хилтън. Госпожица Девъру беше Аврил.
Те се бяха срещали два пъти след пътешествието до Бахамските острови преди месец и половина. И двата пъти в Кълъмбия Хилтън. И всеки път, както и през онази нощ в Насо, когато натисна бутон номер седем, за да извика Аврил в стаята си, тя го отвеждаше в истинския рай, и той се отдаваше на такъв сексуален екстаз, за какъвто не бе мечтал и насън. Аврил беше невероятно изобретателна и през онази първа нощ той бе едва ли не шокиран, но скоро се отпусна, завладян от удоволствието. Уменията й докоснаха глъбините на неговата чувствителност и той нададе вик на задоволство, произнасяйки думи, каквито не предполагаше, че знае. Аврил продължи да бъде внимателна, нежна и любяща, докато, за негово огромно учудване и радост, всичко се повтори още веднъж.
Роскоу постепенно започна да разбира колко много от радостите и страстите на живота са били напълно непознати за него и Беатрис — тази взаимна близост, удоволствието, изпитвано от двама души, радостта да получиш и да дадеш.
За Роскоу и Беатрис това откритие идваше твърде късно, а може би за нея то би било и нежелано. Но животът беше пред Роскоу и Аврил. Срещите им след Насо го потвърдиха. Той погледна часовника си и се усмихна — усмивката, която Вандервурт беше забелязал.
Роскоу бързаше да отиде при Аврил. Трябваше да промени графика си за следобеда и вечерта. Но това нямаше никакво значение. Мисълта, че ще я види, го вълнуваше, обзе го възбуда, сякаш беше двайсетгодишен хлапак.
Съвестта го беше тревожила само няколко пъти, след като започна връзката с Аврил. Последните няколко недели в църквата очите му попадаха непрекъснато на онзи текст в библията, който беше прочел преди да замине за Бахамските острови: Праведният човек се боготвори от цялата нация, ала грехът си е грях за всеки един от нас. В такива моменти се успокояваше с думите на Христос от евангелието на свети Йоан: Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък… И по-нататък: Вие съдите по плът; Аз не съдя никого. Хейуърд дори си позволяваше да мисли — нещо, което съвсем до скоро би го ужасило — че и библията, както статистиката, може да бъде използвана като доказателство за всяка теза.
Но във всеки случай това бяха само разсъждения. А обаянието на Аврил беше много по-силно от всякакви терзания на съвестта.
Роскоу вървеше към кабинета си, отдаден на приятни мисли — срещата с Аврил щеше да бъде достоен завършек на един триумфален ден, в който бе одобрен заемът за Съпранешънъл, а неговият професионален престиж в управителния съвет достигна връхната си точка. Роскоу, обаче, бе разочарован от развитието на следобедните събития и особено разгневен от предателството на Харолд Остин, макар да разбирате егоистичните му подбуди. Хейуърд се съмняваше, че идеите на Вандервурт ще доведат до реален резултат. Печалбите, които щяха да дойдат от деловите контакти със Съпранешънъл, всякак щяха да бъдат значително по-големи.
Това му припомни, че трябва да вземе решение и за допълнителния заем от половин милион, за който беше помолил Големия Джордж.
Настроението му помръкна. Роскоу усещаше, че в цялата тази операция с филиалите на Съпранешънъл има нещо нередно, макар че погледнато на фона на отношенията между банката и Съпранешънъл, нещата не изглеждаха чак толкова сериозни.
Той беше поставил този въпрос в поверително писмо до Джеръм Патертън от преди около месец.
„Джордж Куортърмейн ми телефонира два пъти от Ню Йорк във връзка с един личен проект, наречен вложения «К». Куортърмейн (Големия Джордж) е начело на едно малко дружество. Член на дружеството е нашият директор Харолд Остин. Групата вече е закупила огромно количество акции от предприятията на Съпранешънъл на изгодни цени. Планирани са и нови покупки.
Това, което Големия Джордж иска от нас, е да предоставим за вложенията «К» заем от един милион и половина — при същата лихва като заема за Съпранешънъл, но без допълнителното изискване за компенсиращ баланс. Той подчертава, че компенсиращият баланс на Сънеко ще бъде достатъчен за покриването на този личен заем — и това е вярно, но в случая липсват гаранциите.