Бих искал да спомена, че Харолд Остин ми телефонира с настойчивото искане заемът да бъде отпуснат.“
Всъщност достопочтеният Харолд направо му бе напомнил за задължението, което Хейуърд имаше към него в знак на благодарност за получената силна подкрепа след смъртта на Бен Розели. Тази подкрепа щеше да му е необходима и когато Патертън, временният владетел, се оттеглеше след осем месеца.
По-нататък в писмото се казваше:
„Честно казано, лихвеният процент на предлагания заем е твърде нисък и без компенсиращ баланс той се превръща направо в отстъпка от наша страна. Но като имам предвид нашите разширяващи се връзки със Съпранешънъл, към които Големия Джордж е благосклонен, смятам, че ще бъде разумно да направим този компромис.
Аз препоръчвам този заем. Съгласен ли си?“
Джеръм Патертън беше върнал писмото, след като бе написал с молив само едно лаконично „Да“. Хейуърд се съмняваше, че Патертън бе прочел внимателно текста. По-скоро му бе хвърлил едно око и го бе подписал.
Хейуърд не смяташе, че е необходимо да информира и Алекс Вандервурт, а и заемът не беше толкова голям, та да изисква одобрението на финансовата комисия. И така, след няколко дни Роскоу Хейуърд постави резолюция за одобрение на заема.
Но това, за което не беше информирал никого и на което нямаше право, беше личното му участие в групата на Джордж Куортърмейн.
По време на втория телефонен разговор във връзка със заема за вложенията „К“, Големия Джордж каза:
— Разговаряхме с Харолд Остин за теб, Роскоу. И двамата мислим, че е крайно време да се включиш в нашата инвеститорска дейност. Бихме искали и ти да си сред нас. Предоставяме ти акции на стойност две хиляди долара, за които смятаме, че си се издължил. Те са под формата на специални документи, подписани от подставено лице и без уточнение на съдържанието — така е по-дискретно. Ще ти ги изпратя.
— Благодаря ти, Джордж, но не мисля, че ще приема — възрази Хейуърд.
— Защо, за бога?
— Би било неетично.
Големия Джордж се изсмя гръмогласно.
— Това е реалният свят, Роскоу. Такива са реалните отношения между клиенти и банкери. И ти го знаеш. И аз го знам.
Да, но не беше точно така. Хейуърд никога не би допуснал да се забърка в подобна ситуация.
Преди да успее да отговори, Куортърмейн настоя:
— Слушай, драги, не се прави на наивен. Ако ще се чувстваш по-добре, можем да го минем и като заплащане за съвет в инвестирането.
Но Хейуърд никога не беше давал никакъв съвет за инвестиране.
След един-два дни акциите от вложенията „К“ пристигнаха с въздушна поща, в старателно залепен плик с печати, на който беше написано: СТРОГО ЛИЧНО И СЕКРЕТНО. Дори Дора Калахан не бе посмяла да го отвори.
Когато се прибра вечерта, Хейуърд внимателно проучи финансовите документи на вложенията „К“, които намери в плика — беше ясно, че в момента неговите акции имат покритие от две хиляди долара. При добри обстоятелства след време стойността на акциите щеше значително да се повиши.
Отначало реши да върне акциите на Джордж Куортърмейн. След това направи повторна оценка на финансовото си състояние, което не беше по-добро, отколкото преди няколко месеца, и започна да се колебае. Най-накрая се поддаде на изкушението и вложи акциите на своя сметка в главния градски клон на Първа търговска американска банка. Хейуърд се опитваше да се убеди, че в никакъв случай не засяга интересите на банката. Дори напротив — като се има предвид приносът му за сделката със Съпранешънъл. Щом Големия Джордж бе решил да му направи този малък приятелски подарък, той едва ли би трябвало да проявява предразсъдъци и да се отказва от него.
И все пак приемането на подаръка го безпокоеше, особено след като в края на седмицата Големия Джордж отново му се обади по телефона — този път от Амстердам — и настоя за още половин милион долара заем за вложенията „К“.
— Откри се уникална възможност да закупим акции в Скандинавия — твърдя със сигурност, че това е изключително изгодна сделка. Не мога нищо повече да ти кажа по телефона, Роскоу, но бъди спокоен, всичко е наред.
— Не се съмнявам, Джордж. Но от банката ще искат някои подробности.
— Ще ги получиш утре по куриер. Не забравяй, че си вече един от нас — наблегна Големия Джордж.
След този случай у Хейуърд се появи още едно подозрение: може би Джордж Куортърмейн се занимаваше много повече със собствените си вложения, а управлението на Съпранешънъл бе на втори план. На другия ден се успокои — в „Уолстрийт Джърнъл“, а и в други вестници бе отделено значително място на мощното индустриално нашествие на Куортърмейн и Сънеко в Европа. Нашествието, определено като истински търговски преврат, покачи изключително много цените на акциите на Съпранешънъл на борсите в Ню Йорк и Лондон, а заемът на гигантската корпорация към Първа търговска американска банка изглеждаше съвсем стабилен.