Седна на бюрото си, разпечата плика, който му беше дала Аврил, и извади няколко увити в тънка хартия увеличени снимки.
Оказа се, че втората нощ на Бахамските острови — когато момичетата и мъжете се бяха къпали голи в басейна на Големия Джордж — бе запечатана на лента от дискретно прикрит фотограф. Вероятно бе използван телеобектив, замаскиран сред многобройните храсти. Филмите бяха качествени, нямаше нито един лош кадър. Всъщност това не беше от значение. Важното е, че той — или тя? — е бил там през цялото време.
На снимките се виждаха Криста, Рита, Мунбийм, Аврил и Харолд Остин в процес на разсъбличане и накрая съвсем голи. Имаше го и Роскоу Хейуърд — с грейнало лице сред голите момичета. На няколко от снимките Хейуърд се виждаше как разтваря ципа на роклята на Аврил и разкопчава сутиена й, как тя го целува, а той държи гърдите й в ръцете си. Дали случайно, или съвсем съзнателно, но на всички снимки се виждаше само гърбът на вицепрезидента Стоунбридж.
В техническо и композиционно отношение качеството на всички снимки беше много високо, личеше си, че не са правени от аматьор. Работа на Джордж Куортърмейн, помисли си Хейуърд, той плащаше само за най-доброто.
Естествено, Големия Джордж не се виждаше на нито една от снимките.
Хейуърд бе ужасен. Защо му ги бяха изпратили? Може би като заплаха? Или глупава шега? Къде ли бяха негативите? Той за първи път започна да осъзнава, че Куортърмейн е доста своенравен, а може би дори и опасен човек.
Независимо от шока, Хейуърд беше очарован. Докато разглеждаше снимките, той несъзнателно облиза устните си с език. И бързо забрави за първоначалното си импулсивно желание да ги унищожи.
С учудване установи, че е останал в кабинета си почти половин час.
Не можеше да занесе снимките вкъщи. Как да постъпи тогава? След като ги опакова внимателно, той постави плика в едно от чекмеджетата, в което държеше папките с личните документи.
Изведнъж реши да погледне и в горното чекмедже, където госпожа Калахан слагаше текущите документи. Най-отгоре бяха документите за искания допълнителен заем за вложенията „К“. Защо да отлага? Защо се колебае? Наистина ли беше нужно да се консултира повторно с Патертън? Заемът беше стабилен, стабилни бяха и Джордж Куортърмейн, и Съпранешънъл. Хейуърд извади документите, написа „одобрено“ и сложи подписа си.
След няколко минути беше във фоайето. Шофьорът и колата го чакаха.
14
Напоследък Нолан Уейнрайт посещаваше рядко моргата. За последен път му се наложи преди три години, когато трябваше да идентифицира трупа на един служител от банковата охрана, убит по време на нападение на крадци. Докато беше полицейски детектив, посещението на моргата и срещата с жертвите на жестоки престъпления бяха неизбежни и често повтарящи се елементи от работата му. Но дори и тогава не можеше да свикне. Моргата, с нейния специфичен дъх на смърт, го депресираше и винаги нещо се обръщаше в стомаха му. Същото се случи и сега.
Шефът на градските детективи, с когото се бе срещнал по предварителна уговорка, вървеше редом с Уейнрайт по мрачните коридори и стъпките им отекваха силно в стария, напукан под. Служителят от моргата, който ги водеше, имаше вид на едва ли не поредния клиент. Обувките му бяха с гумени подметки и той безшумно пристъпваше напред.
Детективът Тимбъруел беше млад, доста пълен, чорлав и брадясал. Много неща са се променили през дванайсетте години, откакто напуснах полицията, мислеше Нолан Уейнрайт.
— Ако мъртвият е наистина вашият човек — каза Тимбъруел, — вие кога сте го виждали за последен път?
— Преди седем седмици. В началото на март.
— Къде?
— В един малък бар. Казва се „Разтуха“.
— Знам го. Обаждал ли ви се е след това?
— Не.
— Имате ли представа къде живее?
— Той не искаше аз да знам — поклати глава Уейнрайт. — И аз се съгласих.
Нолан Уейнрайт не беше сигурен за името му. Това, с което му се беше представил, сигурно беше фалшиво. Честно казано, той не бе правил и усилия, за да го разбере. Всичко, което знаеше, бе, че „Вик“ е бивш затворник и се нуждае от пари. Затова бе готов да стане таен информатор.
Миналия октомври по настояване на Уейнрайт, Алекс Вандервурт му бе разрешил да наеме информатор, който да се опита да издири източника на често появяващите се фалшиви банкови кредитни карти Кийчардж. Уейнрайт пусна в действие някои свои връзки в подземния свят, така че не след дълго, с помощта на множество посредници, бе организирана среща между него и Вик и нещата бяха уговорени. Това беше през декември. Шефът по сигурността добре си спомняше времето на срещата, защото през същата седмица бе и процесът срещу Майлс Истън.