По лицето му се четеше огромно вълнение. Той се отпусна на рамото й и заплака.
Майлс се успокои, двамата седнаха отново и Хуанита смени темата.
— Къде ще прекараш нощта?
— Не знам. Все ще измисля нещо.
Тя помълча за миг, след това каза:
— Остани тук, ако искаш. — Забеляза учудването му и бързо добави: — Можеш да спиш в тази стая. Аз ще легна в спалнята с Естела. Ще заключа вратата — отсече накрая Хуанита, тъй като не искаше да оставя никакво място за недоразумения.
— Бих останал, ако наистина нямаш нищо против. И няма защо да се безпокоиш.
Майлс премълча причините, които изключваха всякакво място за тревога от нейна страна — те бяха и психологически, и сексуални, и той нямаше никаква представа как ще се справи с тях. Едно беше сигурно — вследствие на хомосексуалните контакти с покровителя си Карл, той не изпитваше никакво влечение към жените. Кой знае, може би това беше невъзвратимо и може би никога вече нямаше да бъде истински мъж.
Беше късно, умората ги завладя и Хуанита отиде да спи при Естела.
Сутринта Хуанита чу, че Майлс стана рано. Половин час по-късно, когато излезе от спалнята, той си беше тръгнал.
На масата в хола имаше бележка.
„Хуанита,
Благодаря ти от все сърце!
Докато приготвяше закуската, тя с учудване установи, че съжалява за това, че си е тръгнал.
2
Влиянието на Алекс Вандервурт нарасна значително през четирите месеца и половина, след като управителният съвет на Първа търговска американска банка одобри плана за увеличаване на спестовните влогове и разкриване на нови банкови клонове. Почти всеки ден се организираха съвещания за планиране на дейността или за обсъждане на конкретните проблеми, в които взимаха участие и служители от банката, и външни консултанти или съдружници. Работата продължаваше и през уикендите, и през празниците. Алекс смяташе, че програмата трябва да влезе в действие преди края на лятото, за да бъде в апогея си към средата на есента.
Най-лесна беше реорганизацията на спестовните влогове. Главното, включително въвеждането на четири нови типа спестовни влогове с увеличен лихвен процент и за различни нужди, бе предварително проучено и подготвено по нареждане на Алекс Оставаха детайлите. За да се привлекат повече хора, бе необходима активна рекламна кампания. Агенцията на Остин, независимо от преплитането на интересите, свърши бърза и компетентна работа. Лайтмотивът на кампанията беше:
В началото на август повечето вестници отделиха доста място на предимствата на спестяванията в Първа търговска американска банка. Към рекламите, които заемаха по две вестникарски страници, имаше и карта с местоположението на осемдесетте банкови клона в щата, където на всеки, който си открива нов влог, предлагаха сувенири, кафе и „приятелски финансов съвет“. Сувенирът се определяше в зависимост от размера на първоначалната вноска и срока на депозита. Кампанията вървеше и по телевизията, и по радиото, и така влизаше във всеки дом.
Що се отнася до деветте нови клона — или „магазините за пари“, както ги наричаше Алекс, два бяха разкрити в последната седмица на юли, три в първите няколко дни на август, а останалите четири щяха да заработят преди началото на септември. Сградите бяха взети под наем и се налагаше само да ги ремонтират, така че клоновете можеха да заработят и по-рано.
Магазините за пари, чието име бе реклама само по себе си, правеха огромно впечатление. Те придобиха дори по-голяма популярност, отколкото Алекс Вандервурт, а и отделът за връзки с обществеността и рекламната агенция на Остин бяха предполагали. Алекс ръководеше цялата дейност, свързана с кампанията, и популярността му растеше със скоростта на устремена към висините комета. Това бе съвсем неочаквано за него.
Една от репортерките на сутрешния вестник „Таймс Реджистър“, която отразяваше откриването на новите банкови клонове, се порови в документацията на вестника в търсене на интересни минали факти и се натъкна на информациите за Алекс и февруарската кампания на жителите на Форум Ист. С редактора на уводния материал решиха, че от случая Алекс може да излезе голям, интересен материал. Така и стана.
В статията се казваше: „Когато мислите за съвременните банкери, не бива да си представяте сериозни и строги финансисти в двуредни тъмносини костюми, които често казват «не» с присвити устни. Да вземем например господин Александър Вандервурт.
Господин Вандервурт е изпълнителен вицепрезидент на Първа търговска американска банка и външният му вид с нищо не подсказва, че е банкер. Костюмите му са последен модел «Ескуайър», а маниерите му са а ла Джони Карсън. И когато става дума за заеми, особено за малки, той с незначителни изключения е склонен да каже «да». Господин Вандервурт вярва в пестеливостта и смята, че повечето от нас не използват парите така разумно, както са го правили родителите и прародителите ни.