— А какво ще стане с касиерите?
— Ами броят им ще намалява. Защо трябва да чака човек някой друг да му брои парите, като може бързо да се обслужи и сам? Касите в банките ще се превърнат в една отживелица, каквато отживелица е някогашният бакалин, който мереше захарта, маслото, граха и ни ги слагаше в хартиени пликове.
— Всичко това е доста тъжно — каза госпожа Пийкок.
— Такава е цената на прогреса.
Беше още рано да се прецени дали магазините за пари допринесоха за увеличаването на спестяванията или не. Но затова пък беше ясно, че дори най-оптимистичните предвиждания на Първа търговска американска банка за размера на спестовните влогове бяха достигнати с невероятна бързина и значително зад-минати.
Алекс сподели с Марго Бракън, че акцията на Първа търговска американска банка явно бе улучила подходящия момент на общественото настроение.
— Стига си се надувал, а си изпий портокаловия сок — каза Марго.
Неделните сутрини в апартамента на Марго бяха истинско удоволствие. Все още по пижама и халат, Алекс четеше материала на Джил Пийкок в „Сънди Таймс Реджистър“, а Марго приготвяше своя яйчен специалитет.
Докато закусваха, Алекс сияеше от удоволствие. Марго прочете статията в „Сънди Таймс Реджистър“ и заяви:
— Много добре. — Наведе се напред, целуна го и добави: — Радвам се за теб.
— Тази реклама е май по-добра от онази, която дължа на теб, Бракън.
— Знае ли човек? — весело каза тя. — Пресата много дава, но и много взима. И ти, и твоята банка можете още утре да станете обект на атаки.
— Толкова често си права — въздъхна той.
Ала този път тя не се оказа права.
Още на другия ден съкратеният вариант на материала бе публикуван във вестниците на още четирийсет града. След като забеляза големия интерес към темата, Асошиейтед Прес подготви свой репортаж и го разпространи в национален мащаб. Същото направи и Юнайтед Прес Интърнешънъл. „Уолстрийт Джърнъл“ изпрати свой репортер и след няколко дни на първа страница показа Първа търговска американска банка и Алекс Вандервурт над обширния материал за автоматичните каси. Ен Би Си също изпрати екип, който интервюира Алекс в един от магазините за пари и видео-репортажът бе излъчен във вечерните новини.
Всяка нова публикация даваше подтик на кампанията за спестяванията и бизнесът в магазините за пари процъфтяваше.
Без да бърза и подобаващо на неговата тежест и величие, „Ню Йорк Таймс“ размисли и си взе бележка. В средата на август, на своята неделна страница за бизнес и финанси, вестникът писа: „Един банков радикал, който може би ще стане известен“.
Интервюто с Алекс в „Ню Йорк Таймс“ се състоеше от въпроси и отговори. То започваше с автоматичните каси и продължаваше към по-общи теми.
ВЪПРОС: Коя е най-голямата грешка в банковото дело днес?
ВАНДЕРВУРТ: Ние, банкерите, карахме както си знаем от години. Бяхме толкова завладени от мисълта за по-големи печалби, че мислехме твърде малко за интересите на нашите клиенти.
ВЪПРОС: Бихте ли дали някакъв пример?
ВАНДЕРВУРТ: Да. Клиентите на банката би трябвало да получават много повече пари под формата на лихва, отколкото им се дава в момента.
ВЪПРОС: По какъв начин?
ВАНДЕРВУРТ: По няколко начина. Това се отнася преди всичко за спестовните влогове, а също и при продължителност на вложенията. Би трябвало да даваме лихва и за чековите сметки.
ВЪПРОС: Нека да поговорим за спестяванията. Доколкото знам, съществува федерален закон, който определя тавана на лихвения процент на спестовните влогове в търговските банки.
ВАНДЕРВУРТ: Да, и целта му е да защитава банките, специализирани в спестовни вложения и предоставяне на заеми. В същото време има друг закон, който забранява на този вид банки да предоставят на своите клиенти чекове. Това се прави с цел да се защитят търговските банки. Какво всъщност трябва да стане? Законите трябва да престанат да защитават банките, а да бъдат насочени към интересите на хората.
ВЪПРОС: Под „интересите на хората“ вие може би разбирате да се позволи на тези, които спестяват повече, да получават максималния лихвен процент и всякакви привилегии в банката?
ВАНДЕРВУРТ: Да, точно така.
ВЪПРОС: Споменахте и за по-големи лихви в съответствие с продължителността на вложенията.
ВАНДЕРВУРТ: Американският Федерален резерв е забранил на големи банки като нашата да приемат дългосрочни депозити при по-високи лихви. Тези видове вложения са особено благоприятни за хора, на които им предстои пенсиониране, и които биха искали да си осигурят малко по-високи доходи в по-далечното бъдеще. За тази своя забрана Федералният резерв измисля какви ли не извинения. Но истинската причина за нея е желанието да се защитят малките банки от големите, които биха могли да привлекат повече клиенти като предложат по-изгодни договори. Както виждате, и тук интересите на хората не се взимат предвид и те са тези, които губят.