ВЪПРОС: Нека да изясним всичко това. Вие твърдите, че нашата централна банка — Федералният резерв — се грижи повече за малките банки, отколкото за населението?
ВАНДЕРВУРТ: Да, така е.
ВЪПРОС: Да преминем към чековите сметки. Някои банкери казват, че те биха изплащали лихва върху чековите сметки, но това е забранено от федерален закон.
ВАНДЕРВУРТ: Следващия път, когато някой банкер ви каже това, вие пък го попитайте кога за последен път нашето могъщо банкерско лоби във Вашингтон е правило опит да промени този закон. Във всеки случай, аз не съм чувал да са полагани усилия в тази насока.
ВЪПРОС. Искате да кажете, че повечето банкери всъщност не желаят законът да се променя?
ВАНДЕРВУРТ: Не, не искам да кажа, аз знам, че е така. Законът, забраняващ изплащането на лихви върху чековите сметки, е много удобен, стига вие да сте собственик на банка. Той е бил въведен през 1933 година, веднага след депресията, с цел да се стабилизират банките, след като много от тях бяха банкрутирали през предишните няколко години.
ВЪПРОС: Но това е било преди повече от четирийсет години, нали?
ВАНДЕРВУРТ: Точно така. Необходимостта от подобен закон отдавна е отминала. Бих искал да кажа още нещо. Ако точно в този момент се съберат всички чекови сметки в страната, те ще бъдат на стойност повече от двеста милиарда долара. Няма съмнение, че банките печелят добри лихви от тези пари, но вложителите — клиентите на банките — не получават нито цент.
ВЪПРОС: След като вие самият сте банкер и вашата собствена банка печели от този закон, за който говорим, защо препоръчвате той да бъде променен?
ВАНДЕРВУРТ: На първо място, защото вярвам в честността. Освен това, банковото дело не се нуждае от такава подкрепа. Според мен ние бихме могли да се справим и без подобни закони — като работим за подобряването на общественото обслужване, но и за повишаването на печалбите.
ВЪПРОС: Има ли от страна на Вашингтон някакви препоръки за промени от този род?
ВАНДЕРВУРТ: Да, това е докладът на Комисията Хънт от 1971 година и предложеното от него законодателство, което би облагодетелствало клиентите. Но всичко това заседна в конгреса, където поради различни интереси, включително и на нашето банкерско лоби, придвижването му е спряно.
ВЪПРОС: Не се ли страхувате, че сегашната ви искреност може да породи недоволство сред останалите банкери?
ВАНДЕРВУРТ: Не съм се замислял върху това.
ВЪПРОС: Освен за банковото дело, имате ли и някакви други общи идеи за съвременното икономическо развитие?
ВАНДЕРВУРТ: Да, но тези общи идеи не се ограничават само в областта на икономиката.
ВЪПРОС: Тогава, моля, изложете ги, без да се ограничавате.
ВАНДЕРВУРТ: Най-значителният ни проблем и най-опасният ни недостатък като нация е това, че почти всичко в днешно време е насочено против човека, в полза на големите институции — големите корпорации, големия бизнес, големите съюзи, големите банки, голямото правителство. Така че в тази обстановка отделният индивид не само има трудности в издигането си нагоре, но и в задържането си там. Той трудно оцелява. В случай на кризи — инфлация, девалвация, депресия, недостиг на различни суровини, по-високи данъци, дори война — най-значителните удари понасят не големите институции, а отделният човек, от начало до край.
ВЪПРОС: Някакви исторически паралели?
ВАНДЕРВУРТ: Да, може би ще прозвучи малко странно, но най-близкият, според мен, е Франция преди революцията. Независимо от неспокойната обстановка и трудностите в икономиката, всички смятали, че нещата ще се оправят, както ставало преди. Но вместо това, разбунтувалата се тълпа свалила тираните и потисниците. Не искам да кажа, че нашите условия са точно същите, но в много отношения те са доста близко до тиранията, насочена срещу индивида. И да се казва на хората, които не могат да изхранват семействата си поради инфлацията: „Вие никога не сте били по-добре“ е също толкова неподходящо, колкото и прословутото „Ами тогава нека ядат пасти“. Затова твърдя, че ако искаме да запазим нашия така наречен начин на живот и индивидуалната свобода, която претендираме, че ценим, най-добре е да започнем отново да мислим и да действаме в името на интересите на индивида.
ВЪПРОС: Във вашия конкретен случай вие започвате да го правите, като помагате банките да служат по-добре на индивида.