— Ти можеш да се извиняваш, скъпа. Но не и аз. Познавам добре възможностите и качествата ти. Нима някой би могъл да си съперничи с мен в това отношение? Освен това имам навика да обръщам внимание на другите върху всяко забележително нещо, което видя.
— Е, браво на теб, Луис! — възкликва Марго. — Алекс, какво ще кажеш? Кога моят така високо ценена братовчедка ще се прехвърли в централното управление?
Едуина съвсем се ядоса.
— Спрете, моля ви! Ужасно ме притеснявате!
— Няма защо да се притесняваш. — Алекс отпи с удоволствие от виното си. — О, 1962 година явно е била добра година за бургундското вино. Толкова добра, колкото и 1961, не мислиш ли?
— Да — съгласи се домакинът. — За щастие си купих доста и от двете.
— Ние четиримата сме добри приятели — каза Алекс. — Можем да си говорим съвсем откровено като знаем, че всичко ще остане между нас. Ще ви кажа, че вече съм мислил за повишението на Едуина и дори имам предвид точно определена работа за нея. Кога ще успея да го осъществя, заедно с някои други промени, ще зависи от развитието на събитията през следващите месеци. Едуина добре знае това.
— Да — каза тя, — така е.
Едуина знаеше, че личната й привързаност към Алекс е добре известна в банката. След смъртта на Бен Розели, а дори и преди това, тя разбираше, че ако Алекс станеше президент, това почти със сигурност щеше да повлияе положително на нейната кариера. Успееше ли Роскоу Хейуърд, за нея бе почти невъзможно да се издигне служебно.
— Освен това бих искал да видя Едуина член на управителния съвет — добави Алекс.
Марго грейна.
— Браво на теб! Това би било стъпка напред по пътя към женското равноправие.
— Не — веднага реагира Едуина, — не ме цитирай във връзка с женското равноправие. Всичко, което съм постигнала, си е било благодарение на мен самата, в честно състезание с мъжете. Винаги, когато става дума за равноправието на жената, имам чувството, че се поставят някакви изисквания за фаворитизиране, за предоставяне на някакви предимства, защото се касае за слабия пол. И с всичко това равноправието между двата пола някак се връща назад, а не върви напред.
— Говориш глупости! — възкликна Марго. — Но ти е позволено да ги говориш, защото ти си едно изключение, ти си късметлийка.
— Не става дума за късмет — каза Едуина. — Аз просто съм работила.
— И никакъв късмет?
— Е, поне не кой знае какъв.
— Трябва да си имала късмет все пак, защото си жена, а откакто се помним, знаем, че банкерството е територия изключително за мъжете — макар че не бих могла да Кажа защо е така.
— Нима опитът не е достатъчна причина? — попита Алекс.
— Не, това са сапунени мехури, които мъжете пускат, за да държат жените настрана. Не виждам нищо изключително мъжко в банкерството. То изисква мозък и жените го имат, понякога в по-качествена форма, отколкото у мъжете. Всичко Останало съществува или като писмен документ, или пък се научава и запомня. Единственият физически труд в тази област е внасянето и изнасянето на парите от бронирани коли, което без съмнение също би могло да се върши от жени.
— Няма да споря с теб — каза Едуина, — а ще ти кажа само, че мъжката „изключителност“ е вече победена — от хора като мен — и все повече губи позиции. Кой тогава има нужда от всичките тези приказки за равноправие? Аз самата нямам.
— Съвсем не е победена и не губи позиции — не й остана длъжна Марго. — Иначе ти вече щеше да бъдеш в централното управление и нямаше да обсъждаме този въпрос, нали?
Луис Д’Орси тихичко се изсмя.
— Точно тъй, мила.
— Тези, които са в банковото дело, имат нужда от приказки за женското равноправие — каза в заключение Марго. — И още дълго време ще бъде така.
Алекс се облегна назад — както винаги, и сега му беше приятно да слуша спорове, в които участваше Марго.
— Може всичко да се говори за нашите съвместни вечери — отбеляза той, — но в никакъв случай не може да се каже, че са скучни.
Луис кимна в знак на съгласие.
— Нека кажа в заключение — защото аз всъщност започнах разговора — че се радвам за твоите намерения по отношение на Едуина.
— Добре, Луис — все още ядосано каза съпругата му, — и аз ти благодаря, Алекс. Но мисля, че това е напълно достатъчно. Нека да спрем дотук.
Точно това и направиха.
Марго им разказа за поредната си битка срещу един голям супермаркет, където мамели клиентите в сметките. Пресмятанията за дължимото в края на месеца винаги били с няколко долара повече. Ако някой направел оплакване, обяснявало му се, че е станала грешка. Но малцина се оплаквали.
— Хората виждат сметката си за месеца напечатана на машина и смятат, че тя е точна. Това, което забравят, или пък не знаят, е, че машините могат да бъдат програмирани така, че да допускат грешка. — Марго добави, че супермаркетът спечелил десетки хиляди долара и че възнамерявала да докаже това в съда.