— Ние не програмираме грешки в банката — каза Едуина, — но грешки все пак стават. Затова винаги подканям хората да проверяват получаваните суми.
Марго им разказа, че в разследванията около супермаркета й помогнал един частен детектив на име Върнън Джакс. Оказал се много усърден и находчив. Тя просто нямаше думи, за да изкаже задоволството си от него.
— Познавам го — каза Луис Д’Орси. — Той е правил разследвания и за Комисията по ценните книжа и обмена на валута. Свърши добра работа.
Като приключиха с вечерята, Луис каза на Алекс.
— Нека за малко да подишаме свободно. Искаш ли да изпушим но една пура и да пийнем по чашка коняк в моя кабинет? Едуина не обича мириса на пури.
След като се извиниха на дамите, мъжете слязоха на долния етаж — жилището на семейство Д’Орси заемаше два етажа — в светата светих на Луис Алекс се огледа с любопитство.
Стаята беше просторна, двете стени бяха заети с шкафове с книги, а на третата, върху полици, бяха подредени вестници и списания. И шкафовете, и полиците бяха препълнени. Имаше и три бюра. Едното бе заето от електрическа пишеща машина и отрупано с вестници, книги и документи.
— Когато стане невъзможно да се работи на едното бюро-обясни Луис, — веднага се прехвърлям на друго.
Кабинетът му бе свързан със стаята на секретарката. Луис влезе вътре и се върна с две чаши за коняк и бутилка „Курвоазие“.
— Често съм се питал — каза замислено Алекс, какво стои в основата на успеха на едно финансово списание…
— Бих могъл да ти разкажа за моето, което според мнението на специалистите е най-доброто. — Луис подаде на Алекс пълната чаша и посочи към отворената кутия с пури. — Почерпи се, пури „Маканудос“, по-добри няма. При това не ми струват почти нищо.
— И как успяваш?
Луис се усмихна.
— Виж тази тънка лентичка, която обвива пурата Срещу незначителна сума аз махам оригиналната и поставям специална, на която е написано „Списание на Д’Орси“. Това вече си е чиста реклама — или бизнес разходи, така че всеки път, когато пуша от тези пури, с удоволствие си мисля, че това е за сметка на Чичо Сам.
Алекс взе една пура и я помириса — качеството й бе безспорно. Отдавна бе престанал да прави морални преценки за данъчните лупинги, с които често се сблъскваше. Самият Конгрес ги бе издигнал в ранг на закони — защо да се обвиняват хората, че се възползват от всичко това?
— В отговор на твоя въпрос — започна Луис, — ще ти кажа, че не крия целта на моето списание. — Той запали пурата на Алекс, след това своята и с удоволствие дръпна. — А тя е да помогне на елита да стане още по-богат, или поне да не загуби вече придобитото.
— Да, забелязал съм.
Всяко списание от подобен род съдържаше съвети как да се правят пари — как да се купуват или продават ценни книжа, даваше указания за най-изгодната, валута, за някои банкови операции и за чуждите борсови пазари. Списанието съветваше как да се заобиколят данъчните закони от хората с големи доходи и как да се осъществяват сделки чрез сметки в швейцарски банки, сочеше политическите събития, които биха могли да се отразят върху печалбите, предричаше предстоящи катаклизми, от които по-умните и добре информираните биха могли да извлекат печалба. Изобщо — дълъг списък от съвети в авторитарен и нетърпящ възражения стил. Рядко имаше проблем, който да не е категорично решен.
— За съжаление в бизнеса с финансови списания започнаха да се появяват разни глупаци и шарлатани, които много вредят на репутацията ни — добави Луис. — Някои така наречени финансови списания са по-скоро част от вестници и затова нямат никаква стойност. Други пък рекламират разни стоки, като взимат за това пари от брокери и посредници, но в края на краищата всички тези комбинации се разкриват. Сериозните финансови издания са пет-шест, като начело е моето.
Алекс си мислеше, че подобно самоизтъкване би го подразнило, ако ставаше дума за някой друг. Но самочувствието на Луис имаше покритие. Луис изповядваше прекалено десни политически разбирания, ала Алекс бе забелязал, че когато ставаше дума за финансови въпроси, той напълно се дистанцираше от разбиранията си и получаваше само чист финансов дестилат нещо като чай прекаран през цедка.
— Ти нали си един от моите абонати? — попита Луис.
— Да — чрез банката…
— Ето ти последния брой. Служебния ще получиш в понеделник с пощата.