Цялата колона съдържаше съвети за акциите на световните концерни. Алекс проследи с поглед графите „купуване“, „задържане“ и „продажби“. В графа „продажби“ очите му моментално се спряха на следното: „Съпранешънъл — продавайте веднага на пазара!“
— Луис, искам да те питам за Съпранешънъл — защо трябва да се продават акциите й? И то „веднага“? Тази компания от години е в графата ти с препоръка „Задръжте за дълго време“.
Домакинът се замисли, преди да отговори.
— Знаеш ли, имам известни подозрения за Сънеко. Вече няколко пъти получавам неблагоприятна информация за нея, и то от съвсем различни източници. Чуват се слухове за огромни загуби. Някои от филиалите на компанията имат доста сериозни финансови затруднения. Разполагам с непотвърдена информация от Вашингтон, че Големия Джордж Куортърмейн се опитва да откопчи от правителството субсидия, подобна на тази, която бе дадена на Локхийд. Като се има предвид всичко това, може да се твърди, че предстоят трудни дни. Е, може и да не е така. Но като предпазна мярка, аз бих искал моите хора да си спестят евентуални неприятности.
— Но всичко, което ми изброи, бяха слухове и непотвърдени данни. Такива неща се чуват за всички компании. Може би има нещо по-съществено.
— Не, няма. Моята препоръка да се продават акциите се основава преди всичко на собствения ми инстинкт. Понякога се ръководя именно от него. И в този случай е така. — Луис угаси пурата в пепелника и остави празната чаша. — Не е ли време вече да се върнем при дамите?
— Да — съгласи се Алекс и го последва. Но мислите му все още бяха насочени към Съпранешънъл.
4
— Просто не мога да повярвам — ядосано каза Нолан Уейнрайт, — че си дръзнал да се появиш отново тук.
— И аз не смятах, че ще мога да го направя. — Гласът на Майлс Истън издаваше вътрешното му напрежение. — Мислех да дойда вчера, но имах чувството, че няма да мога. И днес се въртях повече от половин час, докато събера кураж, за да вляза.
— Ти може да го наричаш кураж, но за мен е чисто нахалство. Ала след като си дошъл, очаквам да чуя какво по-точно искаш.
Двамата мъже бяха застанали един срещу друг в кабинета на Нолан Уейнрайт. Те бяха толкова различни: стройният, тъмнокож, красив вицепрезидент по сигурността и бившият затворник — окаян, блед и така променен в сравнение с онзи симпатичен помощик-оперативен управител, който работеше в Първа търговска американска банка преди по-малко от година.
Кабинетът бе доста скромно обзаведен в сравнение с останалите кабинети в банката. Сивите метални мебели и бюрото на Уейнрайт се открояваха на фона на бледите стени. Подът бе покрит с тънък и евтин килим. Банката отпускаше доста пари за обзавеждане и дори за украса, но главно на онези отдели, които носеха добри печалби. Отделът по сигурността не беше сред тях.
— Казвай какво искаш — повтори Уейнрайт.
— Дойдох да попитам дали няма да ми помогнете.
— Защо да ти помагам?
Младият мъж се поколеба и смутено каза:
— Вие знаете, че ме изиграхте със самопризнанието. В нощта, когато бях арестуван. Адвокатът ми каза, че то било незаконно и не би било възможно да се използва пред съда. Вие сте знаели това. Но нищо не ми казахте, оставихте ме да си мисля, че признанието е направено и аз подписах второто признание за ФБР, без да знам истината…
Уейнрайт присви подозрително очи.
— Преди да ти отговоря, искам да знам имаш ли оръжие у себе си?
— Не.
— Как бих могъл да ти вярвам?
Майлс сви рамене и вдигна двете си ръце на тила по начина, които беше научил, докато беше под предварителен арест и в затвора.
Уейнрайт се поколеба, но след това бързо и професионално го потупа по джобовете и опипа дрехите му. Майлс си смъкна ръцете.
— Аз съм стара лисица — каза Уейнрайт. — Някои юнаци като теб си въобразяват, че могат лесно да ме изиграят, а след това да се правят на невинни. Ти май си станал истински адвокат в затвора, а?
— Не. Това е единственото нещо, което разбрах.
— Добре, след като си подхванал този разговор, ще ти кажа направо. Аз знаех, че всичко това не е съвсем законно и наистина те изиграх. Но при подобни обстоятелства пак бих постъпил така. Ти беше виновен, нали? И беше готов да изпратиш онова момиче Нунес в затвора! Има ли значение как съм успял да те пипна?
— Мислех си, че…
— Знам какво си мислел. Ти си мислел, че ще дойдеш тук и ще намериш един човек, изпълнен с угризения, който веднага ще се втурне, за да направи всичко онова, което искаш. Е, нещата не стоят така.
— Не, съвсем не съм си представял подобно нещо — смънка Майлс Истън — Съжалявам, че дойдох.