— Какво точно искаш?
Последва пауза. След това Майлс каза.
— Искам работа.
— Тук? Ти трябва да си луд!
— Защо? Ще бъда най-честният служител, когото някога сте имали.
— Докато някой те притисне и откраднеш отново.
— Това няма да стане! — В миг като че ли припламна искра от предишния характер на Майлс Истън. — Никой ли не може да повярва, че наистина съм се променил? Вече знам какво може да му се случи на човек, ако открадне. Научих, че никога повече не трябва да правя подобно нещо. Не можете ли да разберете, че сега бих могъл да устоя пред всякакви изкушения само при мисълта, че отново ще се окажа в затвора?
— Всъщност няма никакво значение в какво точно вярвам и в какво не — каза сдържано Уейнрайт. — Банката си има своя политика. Хора с криминално минало не се приемат на работа. Дори и да исках, не бих могъл да променя този ред.
— Но бихте могли да опитате. В банката има и дейности, за които няма никакво значение дали си бил в затвора — просто защото нищо не можеш да откраднеш. Не мога ли да получа такава работа?
— Не — беше отговорът. Но след това като че ли любопитството надделя. — Защо настояваш толкова да се върнеш тук?
— Защото другаде не мога да си намеря работа. Никаква работа, разбирате ли? Толкова дълго търсих, нямам никакви шансове. — Гласът на Майлс потрепери. — А и защото съм гладен.
— Какво?
— Господин Уейнрайт, от три седмици съм излязъл от затвора. Повече от седмица нямам пукната пара в джоба си. Не съм ял от три дни. Чувствам се напълно отчаян. — Гласът, който потреперваше, се изпълни с плачевни нотки. — Дойдох тук… трябваше да се видя с вас… макар и да предполагах какъв ще бъде вашият отговор… но това беше единственото…
Суровият израз изчезна от лицето на Уейнрайт. Той посочи стола в другия край на стаята.
— Седни.
После излезе, даде пет долара на секретарката си и каза:
— Иди до кафенето, вземи два сандвича със салам и бутилка мляко.
Когато се върна, Майлс Истън продължаваше да седи на стола с отпуснати ръце и безнадежден поглед.
— Офицерът от затвора не ти ли помогна?
— Каза ми, че е страшно претоварен — отвърна Майлс, — отговарял за сто и седемдесет затворника. Така че може да се среща с Всеки от нас по веднъж месечно. Но и какво ли би могъл да направи за мен? Няма никакви работи места. Той само ни се заканва и ни предупреждава.
Уейнрайт знаеше от опит какво съдържат тези предупреждения: да не се среща с други престъпници и да не посещава места, известни като свърталища на престъпни елементи. При нарушение на тези забрани следваше връщане в затвора. Тези предупреждения бяха колкото нереалистични, толкова и нелепи. Един затворник, лишен от всякакви средства за съществуване, няма друг избор, освен да се събира с други като него. Това беше и причината за високата степен на рецидивизъм сред бившите затворници.
— Наистина ли търсиш работа? — попита Уейнрайт.
— Търсих навсякъде. При това не съм проявявал никакви претенции.
През трите седмици на непрекъснато търсене, Майлс почти беше намерил работа като кухненски работник в един треторазреден италиански ресторант. Мястото беше свободно и собственикът, дребен и пъргав като хрътка, беше склонен да го наеме. Но когато Майлс показа документа от затвора — беше длъжен да го направи — собственикът тутакси хвърли бърз поглед към касата. Италианецът се поколеба, но жена му заяви с леден тон:
— Не! Не можем да си позволим такъв риск!
Молбите не помогнаха.
Фактът, че идва от затвора, оказваше мигновено въздействие и ликвидираше всякаква възможност за работа.
— Ако имах възможност да направя нещо за теб, може би бих го сторил. — Тонът на Уейнрайт бе значително по-мек в сравнение с началото на разговора. — Но не мога. Тук няма нищо за теб. Повярвай ми.
— Така и предполагах — кимна тъжно Майлс.
— И какво ще правиш по-нататък?
В този миг влезе секретарката. Тя остави сандвичите, млякото и рестото и излезе. Уейнрайт подаде млякото и сандвичите на Истън и той облиза устни.
— Изяж ги, ако искаш.
Майлс се спусна бързо, махна салфетката на първия сандвич и започна да яде. Сандвичът изчезна за секунди и всичките съмнения на Уейнрайт за истинността на думите му се изпариха. Точно в този миг на шефа по сигурността му хрумна една идея.
Майлс изпи до дъно млякото и избърса устни. От сандвичите не остана и троха.
— Не отговори, на въпроса ми — каза Уейнрайт. — Какво смяташ да правиш отсега нататък?
Истън каза примирено:
— Не знам.
— Мисля, че знаеш. Излъга ме, че не знаеш.