Шефът по сигурността разясни всичко това на Майлс Истън. Изложи му и простия си план. Майлс трябваше да отиде в „Дъбъл Севън Хелт Клъб“, да се свърже с колкото се може повече хора, и да се опита да стане техен човек, като използва всички предоставени му възможности, за да спечели пари.
— Това носи сериозни рискове в две главни направления — каза Уейнрайт. — Ако извършиш криминално престъпление, ще бъдеш арестуван, съден и никой няма да може да ти помогне. Другият риск е, че дори и да не си извършил престъпление, до управата на затвора могат да достигнат слухове за твоите връзки. Това ще бъде достатъчна причина, за да те върнат обратно в затвора. Но ако всичко върви благополучно и няма никакви провали, ти, Майлс, би могъл да разшириш контактите си, да се ослушваш внимателно и да събираш информация. В началото трябва да избягваш всякакви прояви на любопитство. Прави се на безгрижен, не задавай въпроси — съветваше го Уейнрайт. — Не бързай, спокойно изчаквай. Нека хората те опознаят, да се чуе за теб, а след това те сами ще те потърсят за по-специална работа.
Веднъж приет като техен човек, Майлс би могъл да се опита да научи нещо повече, да проучи кои са фалшификаторите на кредитни карти, да прояви личен интерес и да се постарае да се сближи с тези, които ги дават на разпространителите.
— В тези среди винаги има някой — продължи Уейнрайт, — който познава някой друг, който пък познава човека, развиващ подобна дейност. Това е начинът да се промъкнеш вътре.
Истън трябваше да докладва периодично. Но не биваше да се срещат.
Като спомена за докладването, Уейнрайт се сети, че е длъжен да му разкаже за Вик. Направи го в общи линии и пропусна някои детайли. Докато говореше, той забеляза, че Майлс Истън пребледня и си спомни за онази нощ в апартамента, когато го разобличи и когато така ясно бе усетил, че младият мъж изпитва страх от физическо насилие.
— Каквото и да се случи — твърдо каза Уейнрайт, — не бих искал да казваш или пък да мислиш, че не съм те предупредил за опасностите. — Той замълча, а после добави: — А сега за парите.
Шефът по сигурността заяви, че ще гарантира на Майлс заплащане от петстотин долара месечно, докато — по един или друг начин — споразумението им не бъде прекратено. Парите ще бъдат изплащани чрез посредник.
— Ще се водя ли на работа в банката?
— Не.
Отговорът беше недвусмислен, категоричен, окончателен: официалното ангажиране на банката бе невъзможно. Ако Майлс Истън приемеше предложената роля, той трябваше да се справя съвсем сам и да понесе всички възможни последствия. Ако му се случеше някаква беда и се опиташе да замеси името на Първа търговска американска банка, управата на банката категорично щеше да отрече връзката си с него, пък и кой ли щеше да му повярва.
— След като беше осъден и пратен в затвора, повече нито сме те чули, нито видели — предупреди го Уейнрайт.
— Не е точно така — отвърна Майлс с намръщено лице.
— Съвсем прав си. Но помни, че ти дойде тук, а не аз съм те търсил. Така че какъв е отговорът ти — да или не?
— Ако бяхте на моето място, бихте ли приели подобно предложение?
— Не съм на твоето място, нито пък има вероятност да бъда. Но ще ти кажа какво мисля. В твоето положение нямаш кой знае какъв избор.
За миг сякаш се появи предишният Майлс Истън:
— Ако заложа на ези — ще загубя, ако заложа на тура — пак същото — усмихна се той. — Явно такава ми е съдбата. Но все пак бих искал да попитам нещо.
— Какво?
— Ако цялата тази работа свърши успешно, ако успея да получа — ако вие получите — доказателствата, от които се нуждаете, ще ми помогнете ли след това да си намеря работа в банката?
— Не мога да ти обещая това. Вече ти казах, че не аз определям правилата тук.
— Но вие имате достатъчно влияние, за да помогнете те да бъдат заобиколени.
Уейнрайт се замисли, преди да отговори. Ако нещата се развиват добре, той би могъл да отиде при Алекс Вандервурт и да се застъпи за Истън. Заслужаваше си, стига да успеят.
— Ще се опитам — рече той. — Това е всичко, което мога да ти обещая.
— Труден човек сте вие — каза Майлс Истън. — Както и да е, отговорът ми е — да.
— Отсега нататък не трябва да се срещаме — предупреди го Уейнрайт. — Прекалено опасно е. Можем да бъдем следени. Имаме нужда от някой, който да поддържа връзката помежду ни и да предава съобщенията и парите и в двете посоки. Това трябва да бъде човек, на когото напълно да се доверяваме.
— Предлагам Хуанита Нунес — промълви Майлс. — Разбира се, ако тя е съгласна.