Уейнрайт го погледна изумен.
— Касиерката, която ти…
— Да, но тя ми прости. — В гласа му се долавяха нотки на вълнение. — Отидох при нея и, слава богу, тя ми прости.
— Не мога да повярвам.
— Можете да я попитате. Не е сигурно, че ще се съгласи, но все пак мисля, че ще го направи.
5
Доколко верни бяха предчувствията на Луис Д’Орси за Съпранешънъл Корпорейшън? Достатъчно стабилна ли беше Съпранешънъл? Тревогите и съмненията на Алекс Вандервурт продължаваха.
Разговорът между Алекс и Луис за Сънеко беше в събота вечерта. В неделя Алекс непрекъснато мислеше за препоръката в списанието на Д’Орси: да се продават акциите на Съпранешънъл на каквато и да било цена. Припомняше си съмненията на Луис за стабилността на компанията.
Този въпрос беше изключително важен, дори жизненоважен за банката. Но ситуацията бе доста деликатна и Алекс разбираше, че трябва да действа много внимателно.
От една страна, Съпранешънъл бе един от най-големите им клиенти и компанията съвсем основателно би протестирала, ако банката разпространява неблагоприятни, особено пък неверни слухове. Алекс ясно разбираше: започне ли да задава въпроси, този негов интерес няма да остане незабелязан.
Но дали слуховете бяха неверни? Според Луис, те не се основаваха на нищо конкретно. Но именно по този начин, вследствие на подобни слухове започнаха огромните неблагополучия в бизнеса на Пен Сентрал, Екуити Фъндинг, Франклин Нашънъл Банк, Секюрити Нашънъл Банк, Американ Банк енд Тръст, ЮС Нашънъл Банк ъф Сан Диего и много други. Локхийд наистина не се разори напълно, но бе близо до това, ако американското правителство не я бе подпомогнало. Алекс с тревога се замисли, че Луис Д’Орси спомена за президента на Сънеко Куортърмейн, който използвал връзките си във Вашингтон, за да издейства на компанията заем, подобен на този, предоставен на Локхийд. Само дето Луис използва думата „субсидия“, която изглежда беше по-точна.
А може би Съпранешънъл изпитваше временни затруднения в осигуряването на свободни средства — това понякога се случваше и на най-стабилните компании. Алекс се надяваше, че става дума за нещо такова или изобщо за нещо не толкова сериозно. Но като служител на Първа търговска американска банка нямаше право да бездейства. Петдесет милиона долара от парите на банката бяха предоставени на Сънеко. Използвайки парите на вложителите, за които бе задължена да се грижи, банката бе инвестирала значителни средства, за да закупи акции на Съпранешънъл. Само като си спомнеше за това, Алекс се разтреперваше.
За да бъде честен, той реши, че първото нещо, което би трябвало да направи, е да информира Роскоу Хейуърд.
В понеделник сутринта Алекс излезе от кабинета си и тръгна към кабинета на Хейуърд по постлания с килим коридор на трийсет и шестия етаж на банката. Със себе си взе последния брой на списанието на Д’Орси.
Хейуърд още не беше дошъл. Като кимна приятелски на секретарката госпожа Калахан, Алекс влезе в кабинета и остави списанието на бюрото на Хейуърд. Той обгради с молив информацията за Съпранешънъл и прикачи следната бележка:
Роскоу,
Мисля, че трябва да видиш това.
След това се върна в кабинета си.
След около половин час Хейуърд нахълта със зачервено лице. Той размахваше списанието.
— Ти ли остави на бюрото ми това отвратително и обидно списание?
Алекс посочи написаната на ръка бележка.
— Мисля, че е съвсем ясно.
— Тогава ще те помоля за една услуга — не ми изпращай повече безсмислиците, написани от този надут невежа.
— Е, хайде, стига. Луис Д’Орси наистина има огромно самочувствие и аз също не харесвам някои от надутите му писания. Но той не е невежа и си заслужава да се вслушаме в някои от неговите схващания.
— Може би ти мислиш така, но не и другите. Защо по-добре не прочетеш това? — Хейуърд тупна с ръка другото списание, което бе донесъл.
Алекс погледна към списанието, силно учуден от бурната реакция на колегата си.
— Това съм го чел — каза той.
Списание „Форбс“ бе поместило статия от две страници, която яростно атакуваше Луис Д’Орси. Алекс смяташе, че в нея има прекалено много обвинения и твърде малко факти. Но тя беше още едно потвърждение за честите нападки на финансовите кръгове срещу списанието на Д’Орси.
— И „Уолстрийт Джърнъл“ беше писал нещо подобно преди година — отбеляза Алекс.
— Чудя се защо не искаш да приемеш факта, че Д’Орси няма нито достатъчно опит, нито квалификация, за да дава съвети за инвестиране. Съжалявам, че съпругата му работи при нас.