Алекс реагира остро.
— Едуина и Луис Д’Орси работят напълно самостоятелно, всеки в своята сфера. Знам го със сигурност. Що се отнася до твоите квалификации, искам да ти припомня, че много изтъкнати експерти са се проваляли във финансовите си прогнози. А пък Луис Д’Орси доста често се е оказвал прав.
— Не и когато става дума за Съпранешънъл.
— Все още ли мислиш, че Сънеко е стабилна компания?
Алекс зададе въпроса съвсем спокойно и неумишлено, просто искаше да получи допълнителна информация. Но реакцията на Роскоу Хейуърд бе съвсем неочаквана. Очите му яростно заблестяха дори през очилата, а лицето му стана още по-червено.
— Сигурен съм, че нищо няма да ти достави по-голямо удоволствие от затрудненията на Сънеко и съответно моят провал.
— Но аз съвсем не исках…
— Остави ме да довърша! — Мускулите по лицето на Хейуърд трептяха, гласът му бе гневен. — Омръзна ми твоето долно заговорничене, твоите съмнения и „загриженост“, която се изразява в това да ми подхвърляш разни боклуци като този. — Той размаха списанието на Д’Орси. — Предупреждавам те да престанеш с всичко това. Съпранешънъл беше и е солидна, просперираща компания с високи печалби и с добро управление. Аз лично осигурих сътрудничеството със Сънеко — и ти още ми завиждаш за това постижение. Отново те предупреждавам: стой настрана от тази работа!
Хейуърд се врътна и излезе.
В продължение на няколко минути Алекс остана замислен. Преценяваше всичко чуто. Това избухване доста го учуди. През двете и половина години, откакто се познаваха и работеха заедно, двамата с Роскоу наистина не се харесваха, имаха големи различия и понякога не успяваха да прикрият взаимната си антипатия. Но Хейуърд никога не бе губил контрол върху себе си.
Алекс смяташе, че знае причината за това избухване — Роскоу Хейуърд се опитваше да прикрие собствената си тревога. Следваше естественият въпрос: дали и Хейуърд е разтревожен за Сънеко? И ако е така, какво трябва да се направи?
Докато разсъждаваше, Алекс внезапно се сети за един фрагмент от скорошен разговор. Натисна копчето на вътрешния телефон и каза на секретарката си:
— Виж дали ще можеш да откриеш госпожица Бракън.
Бракън се обади след около петнайсетина минути.
— Браво на теб! — весело каза тя. — Наложи се да ме извикат от съдебната зала.
— Бракън, наистина е спешно. — Той не искаше да губи никакво време. — Става дума за вашата акция в супермаркета — тази, за която говорихме в събота вечерта. Ти каза, че сте използвали частен детектив.
— Да, Върнън Джакс.
— Струва ми се, че и Луис го познава.
— Точно така.
— Луис спомена, че е добър професионалист и е работил за Комисията по ценните книжа и обмена на валута.
— Да. Вероятно са го взели, защото Върнън има научна степен по икономика.
Алекс добави и този факт към бележките, които си водеше.
— Достатъчно дискретен ли е Джакс? Може ли да се разчита на него?
— Напълно.
— Къде бих могъл да го намеря?
— Аз ще го намеря. Ти ми кажи къде и кога искаш да се срещнеш с него.
— В кабинета ми, Бракън, и то още днес — надявам се, че ще успееш.
Алекс изучаваше неугледния, оплешивял човечец, седнал срещу него на заседателната маса. Беше към средата на следобеда.
Джакс беше някъде около петдесетте и приличаше на дребен градски бакалин. Обувките му бяха мръсни, а върху сакото му имаше мазно петно. Преди да започне самостоятелен бизнес, Джакс бе работил като финансов инспектор.
— Разбрах, че имате научна степен по икономика — каза Алекс.
Джакс сви рамене.
— Вечерен университет, знаете как са нещата там. Всичко зависи от времето… — Той не довърши мисълта си и млъкна.
— А как сте със счетоводството? Имате ли достатъчно познания в тази област?
— Да, точно сега се готвя за едни изпити.
— Пак вечерен университет, предполагам.
— Да — отвърна Джакс с едва доловима усмивка.
— Господин Джакс… — започна Алекс.
— Повечето хора ме наричат Върнън.
— Върнън, бих искал да се заемете с едно проучване. Но всичко трябва да бъде направено дискретно, а и бързо — това е важно. Чували ли сте за Съпранешънъл Корпорейшън?
— Разбира се.
— Искам финансови сведения за тази компания. Но всичко трябва да бъде — не знам дали може да се намери някакво поточно определение — внимателно изпипано, без да се вдига излишен шум.
Джакс отново се усмихна.
— Господин Вандервурт — този път тонът му беше по-сериозен, — на мен точно това ми е работата.
Споразумяха се, че ще е необходим един месец за цялостното проучване, като Алекс ще получава междинна информация за по-съществените данни. Фактът, че банката финансира това проучване, щеше да се пази в пълна тайна. Няма да се използват никакви незаконни методи. За своята работа Джакс щеше да получи петнайсет хиляди долара плюс допълнителните разходи, свързани с проучването, но в разумни граници, като половината от сумата ще му бъде дадена веднага, а останалата — след като е предал доклада си. Алекс щеше да се погрижи заплащането да стане от оперативните фондове на Първа търговска американска банка. Той си помисли, че щеше да му се наложи да дава обяснения за тези разходи, но реши, че ще мисли за това, когато му дойде времето.