По-късно следобеда, когато Джакс си бе отишъл, се обади Марго.
— Нае ли го?
— Да.
— Как ти се видя?
— Не ми направи особено впечатление — каза Алекс.
— Ще ти направи по-късно — засмя се Марго. — Ще видиш.
Но Алекс по-скоро се надяваше, че това няма да стане. Много му се искаше Луис Д’Орси да греши и Върнън Джакс да не открие нищо, така че слуховете за Съпранешънъл да си останат само слухове и нищо повече.
Същата вечер Алекс направи едно от редовните си посещения при Силия в Оздравителния център. Вече ненавиждаше тези визити, защото винаги си тръгваше силно потиснат, но продължаваше да ходи там, воден от някакво чувство за дълг. Или може би чувство за вина? Кой знае…
Сестрата го придружи до стаята на Силия. След като излезе, Алекс седна и започна да говори, бърбореше за какво ли не и всъщност това беше нещо като монолог. Подхващаше най-различни теми, всичко, което му дойдеше на ума, но Силия сякаш не го чуваше, тя не даваше никакъв знак, че е забелязала присъствието му. При едно от посещенията си, Алекс реши да говори нелепости само защото му се искаше да разбере дали отнесеното изражение на лицето й ще се промени. Това не стана. Той изпита срам от постъпката си и повече не посмя да го повтори.
Говореше й, като почти не слушаше какво казва, а част от съзнанието му бе заето със съвършено други мисли. Тази вечер той й каза:
— Хората си имат какви ли не проблеми, Силия. Проблеми, за каквито никой дори не е помислял преди няколко години. Всяко постижение на човечеството е сподиряно от десетки въпроси и проблеми, каквито никога преди не сме имали. Да вземем за пример електрическата отварачка за консерви. Купуваш си я — аз имам такава — и веднага възниква проблемът къде да я включиш, кога да я използваш, как да я почистваш, какво да я правиш, когато се повреди. Всички тези проблеми не биха съществували, ако я нямаше електрическата отварачка. И защо ли въобще са я измислили, кой в края на краищата има нужда от нея? Като заговорих за проблеми, ще ти кажа, че и аз си ги имам: и в банката, и лични. Днес възникна един голям проблем. Може би за теб е по-добре, че си седиш тук откъсната…
Алекс млъкна, защото усети, че говори ако не глупости, то пълни безсмислици. Никой не би могъл да бъде добре, щом води такова тъжно и затворено съществувание.
Но състоянието на Силия беше такова, че друг избор нямаше. Особено през последните месеци. Може би преди около година, в нея все още се виждаха следи от предишната й нежна красота. Сега всичко това беше изчезнало. Буйната руса коса беше мръсна и сплъстена, кожата — посивяла и тук-там наранена от ноктите й по време на нервен пристъп.
Докато преди се свиваше на леглото само от време на време, сега позата й бе неизменна. Макар че Силия беше десет години по-млада от Алекс, тя приличаше на старица, поне двайсетина години по-стара от него.
Силия бе постъпила в Оздравителния център преди близо пет години. Лекарите смятаха, че състоянието й се е влошило и че би могла да живее само в лечебно заведение.
Алекс я гледаше, обзет от състрадание и тъга, но вече не изпитваше нито привързаност, нито любов. Мрже би трябваше да изпитва такива чувства, но той беше честен пред себе си и си даваше сметка, че това вече не е възможно. И все пак той беше свързан със Силия, и тази връзка нямаше да се прекъсне, докато бяха живи.
Той си спомняше разговора с доктор Макартни, проведен преди около единайсет месеца — един ден, след като Бен Розели така драматично оповести наближаващата си смърт. По повод ефекта, който един развод и друга женитба на Алекс биха имали върху Силия, лекарят бе казал: „Това би означавало прекъсване и на малката й останала връзка с външната действителност“.
А по-късно същата вечер Марго категорично му бе заявила: „Не мога да обременя съвестта си, нито да натоваря твоята, с вината за окончателното загубване на разсъдъка на Силия“.
И ето че Алекс гледаше Силия и се чудеше дали не бе загубила окончателно разсъдъка си. Дори да беше така, това едва ли щеше да го накара да пусне в ход безмилостната машина на развода.