— А безопасно ли ще е и за мен?
— За вас практически няма никакъв риск. Вие ще общувате само с Истън и с мен и ще бъдете вън от всякакви подозрения. Ще се постарая да уредя всичко както трябва.
— Щом сте толкова сигурен, защо бяха нужни тези предохранителни мерки за срещата ни?
— От предпазливост. Трябваше да съм сигурен, че никой няма да ни види заедно и няма да ни подслуша.
Хуанита замълча, а после попита:
— Това ли е всичко? Нищо повече ли няма да ми кажете?
— Общо взето това е — отвърна Уейнрайт.
Бяха на междущатското шосе. Уейнрайт караше бавно в страничната лента, а другите коли профучаваха с висока скорост покрай него. Върволици от коли се нижеха в трите насрещни платна и шосето беше доста шумно. Следваше отбивката, по която щяха да се върнат обратно. Хуанита седеше мълчаливо и гледаше право напред.
Уейнрайт се чудеше за какво ли мисли Хуанита и какъв ли ще бъде отговорът й. Надяваше се, че ще каже да. Както и преди, той усети, че тази дребничка жена, всъщност още момиче, излъчва нещо провокационно, някакъв спотаен сексапил. Това се дължеше на нейната упоритост и непреклонност и на особения аромат, който се носеше около нея. Този приятен женствен аромат изпълваше колата. След развода Нолан Уейнрайт не беше имал много жени и при други обстоятелства може би щеше да опита късмета си. Но това, което искаше от Хуанита, бе много важно и в никакъв случай не би си позволил да й се натрапва.
Тъкмо се готвеше да наруши тишината, когато Хуанита обърна лице към него. Дори на оскъдната светлина той успя да забележи, че очите й направо искряха.
— Вие трябва да сте луд, луд, луд! — извика тя. — Нима мислите, че съм такава глупачка? Una boba! Una tonta! Нямало никакъв риск за мене, така ли казахте? Разбира се, че има риск и аз мога здравата да си изпатя. И в името на какво? За славата на господина по сигурността Уейнрайт и на неговата банка.
— Чуйте ме…
Тя веднага го прекъсна и продължи вихрено да го напада, а гневът й го засипваше като същинска лава.
— Нима ме смятате за толкова лесна плячка? Може би защото съм сама и съм пуерториканка? И само затова трябва да изтърпя всичките обиди на този свят? Има ли за вас някакво значение кого използвате и по какъв начин? Веднага ме върнете вкъщи! Що за Pendejada е това?
— Успокойте се — каза Уейнрайт. Той беше направо изумен от реакцията й. — Какво значи Pendejada!
— Идиотщина! Идиотщина е, че вие сте готов да рискувате един човешки живот заради глупавите си кредитни карти. Идиотщина е, че Майлс се е съгласил да ви сътрудничи.
— Той дойде при мен да моли за помощ. Не съм го търсил аз, нито пък съм го карал насила да върши нещо.
— И вие наричате това помощ!
— Ще му се плати за всичко! Той има нужда от пари. Именно той ви предложи за посредник.
— Тогава защо не дойде при мен да ме попита дали съм съгласна? Да не би да си е глътнал езика? Или може би го е срам и се крие зад гърба ви?
— Добре, добре — опита се да я успокои Уейнрайт. — Всичко е ясно, ще ви закарам вкъщи.
Той зави по отбивката, обърна и пое обратно към града.
Хуанита седеше, все още изпълнена с ярост.
Тя се опита да обмисли спокойно всичко, което й предложи Уейнрайт. Но още докато го слушаше, я обзеха сериозни съмнения, възникнаха много въпроси. Тя се замисли и страшно се разгневи, докато най-накрая избухна. Изпита още по-голяма омраза и отвращение към мъжа, който седеше до нея. Старите чувства на неприязън възкръснаха с още по-голяма сила. Бе възмутена не само заради себе си, но и заради това, което Уейнрайт и банката бяха готови да направят с Майлс.
Хуанита беше страшно ядосана на Майлс. Защо не беше дошъл да разговаря откровено с нея? Толкова ли му липсваше смелост? Само преди три седмици се бе възхищавала на куража му да дойде при нея, да се разкае за постъпката си и да я помоли да му прости. Но този негов опит да й въздейства чрез друг човек й напомни за предишните му действия, когато хвърли върху нея вината за собственото си престъпление. Съвсем внезапно мислите й се насочиха в друга посока. Може би беше прекалено безсърдечна и несправедлива? Хуанита се опитваше да бъде съвсем искрена пред себе си и се питаше: дали пък раздразнението й не се дължи на разочарованието, че Майлс не й се обади повече след срещата им онази вечер? Може би това разочарование се бе подсилило от факта, че разговаряше с Нолан Уейнрайт, когото едва понасяше, вместо с Майлс, когото харесваше въпреки всичко.