Но този страх трябваше да има реални измерения. Ако някой длъжник се опитваше да хитрува, наказанието от специално наетите гангстери беше незабавно и жестоко.
Що се отнася до рисковете, които поемаха акулите, те бяха значително по-малко, отколкото в която и да било друга незаконна дейност. Малцина от тях биват подвеждани под съдебна отговорност, а още по-малко са осъдените. Главната причина за това е липсата на доказателства. Клиентите си затварят устата — отчасти поради страх, отчасти от срам, че са били принудени да прибягнат към подобен род услуги. А тези, които са подлагани на физически изтезания, никога не се оплакват, защото знаят, че ако го направят, ще последва нещо още по-лошо.
Майлс седеше и мислеше върху всичко това, а Омински довършваше обяда си.
Съвсем неочаквано лихварят каза:
— Можеш ли да водиш счетоводни книги?
— Счетоводни книги? Разбира се, когато работех в банката…
Омински му направи знак да мълчи, а студените му очи го преценяваха внимателно.
— Може би ще имам нужда от теб. Трябва ми човек, който да води счетоводните книги в „Дъбъл Севън“.
— В клуба ли? — Майлс не знаеше, че Омински е собственикът на клуба. — Бях там днес, преди да…
Омински го прекъсна.
— Когато говоря аз, ще мълчиш и ще слушаш. Отговаряй на въпросите, когато те питат. Ларока ми каза, че искаш да работиш. Ще ти дам работа, но всичко, което изкараш, ще отива за погасяване на заема и лихвите. С една дума, ти си мой. Искам ясно да го разбереш.
— Да, господин Омински. — Майлс се успокои. Поне получи някаква отсрочка. Как и защо, това сега нямаше значение.
— Ще получаваш храна, ще имаш стая. Но едно нещо искам да те предупредя — стой далеч от касата. Ако разбера, че не си ме послушал, горчиво ще съжаляваш, че не си отишъл да откраднеш отново от банката, а си посегнал на моето.
Майлс потрепери, но не защото имаше намерение да краде каквото и да било, а защото разбираше какво го очаква, ако Омински научи, че е помогнал на един Юда.
— Джулс ще те заведе и ще те настани. Ще ти обясни какво трябва да правиш. Това е всичко. — Омински направи знак на Майлс, че е свободен и кимна с глава на Ларока, който ги наблюдаваше от бара. Докато Майлс чакаше до вратата на ресторанта, лихварят даде инструкции на Ларока, а той кимна утвърдително с глава.
Ларока се приближи до Майлс и каза:
— Успя да получиш отсрочка, приятел. Хайде, размърдай си задника.
След като си тръгнаха, Омински се зае с десерта, а на мястото срещу него седна следващият клиент, който търпеливо бе чакал реда си.
Стаята на Майлс в „Дъбъл Севън“ беше на последния етаж, тясна и отвратително мебелирана. Но за него това нямаше значение — той започваше отначало и се опитваше да спечели отново нещо от онова, което беше изгубил. Майлс знаеше, че за това се изисква време, огромен риск и непрекъснати усилия. Опитваше се да не се замисля за двойствената си роля, а да си наложи да се постарае да бъде добре приет в новата среда — нали така го бе посъветвал Нолан Уейнрайт.
Най-напред се запозна с разположението на помещенията в клуба. По-голямата част от приземния етаж — с изключение на бара, където беше попаднал при първото си посещение — беше зает от гимнастически салон и игрище за хандбал. На втория етаж бяха сауните и стаите за масажи. Третият беше етажът на офисите — там имаше и няколко стаи, но за тяхното предназначение научи по-късно. На четвъртия етаж, който бе по-нисък от останалите, имаше няколко стаички кутийки като неговата. Понякога там преспиваха някои от членовете на клуба.
Майлс свикна бързо с воденето на счетоводните книги. Той беше добър в сметките, бързо свършваше изчисленията и дори поправи някои грешки, допуснати при предишното небрежно водене на книгите. Майлс направи и някои предложения на шефа си за подобряване на счетоводната дейност. Вършеше работата си много старателно и внимаваше само да не се изтъква.
Шефът, бивш организатор на боксови мачове на име Нейтансън, мразеше счетоводната работа и бе благодарен на Майлс. Още по-доволен беше, когато младежът предложи да поеме и някои допълнителни всекидневни задължения, свързани с клуба — реорганизирането на снабдяването с продукти, а също и инвентаризацията на имуществото. От своя страна Нейтансън разреши на Майлс да използва салона за хандбал през свободното си време, което беше една допълнителна възможност да опознае членовете на клуба.