— Чудесна работа, нали? — захили се юначагата.
— Ако това е фалшификат — каза Майлс, — то той е най-добрият, който съм виждал досега.
— Защо не си купиш малко? — Шофьорът извади от вътрешния си джоб още девет банкноти по двайсет долара. — Дай ми четирийсет истински долара и тези двеста са твои.
Майлс знаеше, че доброкачествените фалшификати вървят на такава цена. Той забеляза, че и останалите банкноти бяха толкова качествени, колкото и първата.
Канеше се да откаже, но се поколеба. Нямаше намерение да пласира фалшиви пари, но се досети, че би могъл да ги изпрати на Уейнрайт.
— Почакай — каза той и се качи в стаята си, където бе скрил малко повече от четирийсет долара. Част от парите бяха останали от петдесетте долара, които му бе дал в предплата Нолан Уейнрайт, а останалите бяха от бакшишите, които получаваше в игралните стаи. Той взе парите, слезе долу и ги размени срещу фалшивите долари. По-късно скри фалшивите пари в стаята си.
На следващия ден Джулс Ларока му каза, като се подхилваше:
— Чух, че си започнал някакъв бизнес.
Майлс седеше на бюрото си на третия етаж и преглеждаше счетоводните книги.
— Да, дребно нещо — призна той.
Ларока подпря дебелото си шкембе върху бюрото и понижи глас:
— А искаш ли да свършиш нещо по-голямо?
— Зависи за какво става дума — тихо каза Майлс.
— Ами за едно пътуване до Луисвил. Ще откараш малко от парите, които си купи снощи.
Майлс усети, че стомахът му се свива. Той знаеше, че ако се съгласи и го хванат, не само че ще бъде върнат обратно в затвора, но че ще остане там значително по-дълго. Но ако пък не поемаше рискове, как щеше да успее да научи нещо и как щеше да спечели доверието на хората от клуба?
— Цялата работа е да откараш колата оттук до там. Ще получиш две стотачки.
— Но ако случайно ме спрат? Знаеш, че съм освободен преждевременно и все още нямам право на шофьорска книжка.
— Шофьорската книжка не е проблем — трябва ти само една снимка.
— Нямам, но мога да си направя.
— Побързай.
По време на обедната почивка Майлс отскочи до автобусната спирка и си направи една моментална снимка на близкия апарат. Даде я на Ларока следобед.
Два дни по-късно, докато работеше на бюрото, една ръка внимателно постави малка четвъртита книжка точно пред него. Той с учудване установи, че това е разрешително за шофиране в щата със снимката, която беше дал.
Обърна се и видя, че зад него стои захиленият Ларока.
— По-добро обслужване, отколкото в бюрото за разрешителни, а?
— Искаш да кажеш, че е фалшива? — попита Майлс.
— Можеш ли да я различиш от истинската?
— Не, не мога. — Той се взираше внимателно в шофьорската книжка, но не откриваше никаква разлика с истинските. — Откъде я взе?
— Няма значение.
— Прав си — каза Майлс, — но все пак бих искал да знам. Знаеш колко много се интересувам от подобни неща.
Лицето на Ларока потъмня, за първи път в очите му се появи подозрителност.
— Защо искаш да знаеш?
— От любопитство, нали ти казах. — Майлс се надяваше, че ще успее да прикрие нервността си.
— Не бива да се прекалява с въпросите. Когато някой задава прекалено много въпроси, хората стават подозрителни. И човек може да си изпати. Много зле да си изпати.
Майлс млъкна, а Ларока го наблюдаваше. След това, някак внезапно, подозрителността му изчезна.
— Тръгваш утре вечер — информира го Джулс Ларока. — Ще ти обясня какво да правиш и кога.
Привечер на следващия ден получи подробни инструкции от неизменния посредник Ларока. Той му връчи ключовете за колата, пропуск за близкия паркинг и билет за самолет в една посока. Майлс трябваше да намери колата на паркинга — кафяв шевролет „Импала“, и да отпътува с нея за Луисвил. После трябваше да я паркира на летището в Луисвил, да остави под предната седалка ключовете и билета за паркинга, а преди да си тръгне, внимателно да избърше колата, за да заличи отпечатъците си. После взимаше първия самолет и се прибираше обратно.
За Майлс най-ужасният момент беше, когато изкарваше колата от градския паркинг. През цялото време си мислеше: дали пък шевролетът не е под полицейско наблюдение? Дали този, който го беше паркирал, не е бил заподозрян и проследен? Майлс разбираше, че тази работа е много рискована, иначе нямаше да му предложат да бъде куриер. Макар че не знаеше със сигурност, гой предполагаше, че фалшивите пари — вероятно в голямо количество — са в багажника.
Всичко мина нормално, но Майлс започна да се успокоява едва когато градският паркинг остана далеч зад гърба му и той беше вън от пределите на града.