Хуанита млъкна, замисли се и продължи:
— За една жена е трудно да разбере как двама мъже могат да се обичат по начина, за който ми разказа, и как могат да правят всичко онова, за което спомена. Има и жени, които се обичат по този начин и може би тази любов е за предпочитане пред липсата на любов въобще. За предпочитане е и пред омразата. Забрави, моля те, обидните думи, които ти казах, и не забравяй твоя Карл. Признай пред себе си, че си го обичал. — Тя вдигна глава и го погледна право в очите. — А ти наистина го обичаше, нали?
— Да — промълви той. — Обичах го.
Хуанита кимна.
— Може би отсега нататък ще обичаш и друг и мъже. Не знам. Не ги разбирам тези неща, но съм убедена, че тази любов е също добра, щом е истинска.
— Благодаря ти, Хуанита — рече Майлс и видя, че тя плаче. Неговото лице също бе мокро от сълзи.
Поседяха мълчаливи, заслушани в долитащия отвън шум от коли и гласове. След това си поговориха като добри приятели, като близки хора, какви го не се бяха чувствали досега. Говореха, забравили за времето и за мястото, където се намираха Говориха до късно през нощта за себе си, за своя жизнен опит, за поуките, които са си взели, за мечтите, които някога са имали, за сегашните си надежди и за трудностите, които вероятно им предстоят. Разговаряха, докато ги налегна сънят. Заспаха един до друг, хванати за ръце.
Майлс се събуди през нощта. Беше легнал неудобно и тялото му се бе схванало… но имаше и още нещо, което го изпълни с вълнение.
Той събуди нежно Хуанита, помогна й да се прехвърли от канапето върху килимчето и свали възглавниците. Внимателно и с любов съблече дрехите й, след това съблече и своите, целуна я и я притисна силно. Уверено и страстно я облада, а тя го притискаше в обятията си и мълвеше:
— Обичам те, Майлс! Carino mio, обичам те!
Той осъзна, че благодарение на нея си бе възвърнал мъжествеността.
9
— Ще ви попитам две неща — каза Алекс Вандервурт. Гласът му беше някак променен, лишен от традиционната решителност. Чувстваше се като замаян от това, което току-що беше прочел. — Първо, как за бога сте събрали цялата тази информация? И второ, може ли наистина да се разчита на нея?
— Ако нямате нищо против, ще ви отговоря, но в обратен ред — отвърна Върнън Джакс.
В късния следобед те седяха в кабинета на Алекс в централното управление на Първа търговска американска банка. Навън, беше тихо. Повечето от служителите на 36-ия етаж си бяха тръгнали.
Специалистът по частни проучвания, когото Алекс беше наел преди месец, за да направи независима оценка на Съпранешънъл Корпорейшън, изчака със следобедния вестник в ръка, докато Алекс прегледа доклада му от 70 страници, включващ приложените фотокопия на важни документи. Джакс бе донесъл лично доклада си.
Този път Върнън Джакс изглеждаше още по-зле. Светлосивият му костюм бе достоен единствено за благотворителната Армия на спасението. Но твърде вероятно бе и там да не го приемат. Чорапите му бяха смъкнати около глезените, а обувките му, бяха от мръсни по-мръсни. Малкото останала коса стърчеше безразборно. Ала едно беше ясно — липсата на какъвто и да било стил в облеклото се компенсираше от изключителните умения и професионализъм на Джакс.
— Колкото за достоверността на информацията — каза той, — ако ме питате дали фактите, които са изброени, могат да се използват като доказателство пред съда, отговорът ми е не. Но ви уверявам, че информацията е напълно автентична, не съм посочил нищо, което да не е проверено поне чрез два независими и сигурни източници, а в някои от случаите източниците са три. Освен това искам да ви напомня, че репутацията ми на човек, който умее да се добира до истината, е на ниво. Имам доста добра репутация и възнамерявам да я запазя. А сега няколко думи за това как успях да събера тази информация. Хората, за които работя, често ми задават този въпрос. Предполагам, че имате право да получите известни разяснения, но откровено ще ви призная, че няма да ви кажа всичко. Има неща, които смятам за „тайна на професията“ и „източници за защита“. Работил съм в Министерството на финансите на САЩ в продължение на двайсет години. Почти през цялото време съм правил разследвания за Комисията по ценните книжа и обмена на валута, и все още поддържам създадените тогава връзки — и не само там, но и на много други места. Господин Вандервурт, малцина знаят, че един от главните методи на работа при разследванията е търговията с доверителна информация. В моя бизнес човек никога не може да знае кога ще му потрябва този или онзи, нито пък кой и кога ще има нужда от теб. Веднъж ти помагаш, после на теб помагат. Така човек събира дългове, набира кредити, дава предплати или отлага плащанията — става дума за информация, разбира се, но всичко е в непрекъснато движение. Така че това, което ви продавам, не е само плод на моите усилия и познания. То е резултат от дейността на цяла мрежа от контакти. Подобен начин на действие е съвсем честен, защото рано или късно всичко се връща. Благодарение на контактите си, човек понякога научава учудващи неща.