— Да, това тук е една учудваща информация — каза Алекс и посочи доклада на бюрото си.
— Ето това е начинът, по който получих по-голямата част от информацията в доклада — каза Джакс. — Останалото е резултат на черна, неблагодарна работа, търпение и придобит опит.
— Разбирам.
— Има още нещо, което бих искал да ви обясня, господин Вандервурт. Смятам го за свое лично постижение. Наблюдавах как ме гледате и двата пъти, когато се срещнахме. Външността ми явно не ви направи впечатление. Аз искам да изглеждам невзрачно, защото един човек с непретенциозна външност и с незапомнящи се черти не привлича вниманието на околните и те не го забелязват. С други думи, тази външност ми позволява спокойно да провеждам разследванията. Хората, с които разговарям, не ме смятат за важна личност и не проявяват излишна предпазливост. Ако изглеждах като вас, нещата щяха да бъдат съвсем различни. Ето това е. Но ако един ден ме поканите на годежа на дъщеря си, аз ще изглеждам безупречно, не по-лошо от който и да е друг гост.
— Ако някога имам дъщеря — каза Алекс, — непременно ще си спомня за нашия разговор.
Джакс си тръгна и Алекс отново прочете изумителния му доклад. В него бяха предречени огромни проблеми за Първа търговска американска банка. Внушителният колос Съпранешънъл Корпорейшън — Сънеко — се беше разклатил и всеки момент можеше да се срути.
Алекс си спомни, че Луис Д’Орси бе споменал за някакви слухове относно големи загуби, които се пазят в тайна, за трудности в паричните преводи между филиалите, за опитите на Джордж да измъкне субсидия, подобна на тази за компанията Локхийд. Върнън Джакс даваше потвърждение на всички тези слухове, като бе разкрил и много, много повече.
Денят си беше отишъл. Беше твърде късно да се предприема каквото и да било. Алекс реше да обмисли как да използва получената информация.
10
Руменото лице на Джеръм Патертън стана кървавочервено.
— По дяволите! — запротестира той. — Това, което искаш, е направо смешно.
— Аз не само искам! — Гласът на Алекс Вандервурт издаваше насъбралия се гняв. — Аз ти казвам — направи го!
— Искаш, казваш — каква е разликата? Караш ме да стана арбитър, без да имам каквато и да било информация.
— Ще ти дам информация по-късно И то доста богата. Но точно сега нямаме време.
Те бяха в кабинета на президента на банката. Алекс бе изчакал пристигането му тази сутрин.
— Нюйоркската борса е отворена от петнайсет минути — предупреди го Алекс. — И без това сме изгубили доста време, не бива да губим повече! Ти си единственият човек, който може да даде разпореждане на отдела по ценните книжа за разпродаване на всички акции на Съпранешънъл.
— Няма да го направя. — Патертън повиши тон. — Какво, по дяволите, е всичко това? За какъв ме смяташ ти, че нахълтваш тук и раздаваш заповеди?!
Алекс все обърна и погледна през рамо. Вратата на кабинета беше отворена. Той я затвори и се върна обратно.
— Ще ти кажа кой съм, Джеръм. Аз съм човекът, който лично те предупреди, предупреди и целия управителен съвет, че банката не бива да предоставя такъв огромен заем на Сънеко. Воювах и против масовото изкупуване на акциите на компанията, но никой — включително и ти самият — не искаше да ме послуша. Сега Съпранешънъл пропада! — Алекс се наведе над бюрото и удари с юмрук по него. Очите му искряха от гняв. — Не можеш ли да разбереш? Съпранешънъл може да повлече и нашата банка след себе си.
Патертън беше потресен. Той се отпусна тежко на стола.
— Наистина ли Сънеко е в такава беда? Сигурен ли си?
— Ако не бях сигурен, мислиш ли, че щях да нахълтам при теб и че бих се държал по този начин? Не разбираш ли, че ти давам шанс да спасиш поне нещо, за да избегнем някак катастрофата? — Алекс посочи часовника. — Мина цял час, откакто борсата е отворена. Джеръм, вдигни телефона и дай разпореждания!
Мускулите на лицето на президента трепкаха нервно. Той не беше нито силен, нито решителен човек, и вместо да избягва проблемите, предпочиташе да търси решението им, след като бяха възникнали. Ако не друго, то поне се поддаваше на влиянието на силни личности като Алекс.