— За бога, Алекс, надявам се, че знаеш какво правиш. — Патертън посегна към един от двата телефона, поставени до бюрото му, поколеба се за миг и вдигна слушалката.
— Свържете ме с Мичъл… Не, ще почакам… Мич? Джеръм е. Слушай ме внимателно. Искам да дадеш заповед веднага да започне разпродаването на всички акции на Съпранешънъл, които притежаваме… Да, разпродаване! На всички акции! — Патертън изслуша отговора и каза нетърпеливо: — Да, знам какво ще предизвика тази стъпка, знам, че цените ще спаднат, видях и вчерашния бюлетин и знам, че цените вече са спаднали. Ще понесем загуби. Но независимо от това, продавай… Да, знам, че става дума за извънредни обстоятелства. — Той потърси с поглед очите на Алекс, сякаш за да придобие по-голяма сигурност. Ръката, с която държеше слушалката, потрепери: — Няма време да се свикват заседания. Така че прави, каквото ти казвам! Не губи… — Патертън направи гримаса и добави: — Да, аз поемам отговорността.
След като постави обратно слушалката, Патертън си наля една чаша вода и я изпи.
— Чу какво казах — обърна се той към Алекс, — акциите и без това са вече с по-ниска цена. С нашето продаване цените ще спаднат още повече. Ще понесем огромни загуби.
— Грешиш — заяви Алекс. — Нашите клиенти, вложителите, хората, които са ни повярвали и са ни доверили парите си, ще понесат загуби. И тези загуби щяха да бъдат още по-големи, ако бяхме изчакали. Всъщност още не сме се измъкнали. А след седмица Комисията по ценните книжа и обмена на валута ще забрани разпродажбата на тези акции.
— Ще забрани? Защо?
— Могат да ни обвинят, че сме имали достъп до секретна вътрешна информация, която би трябвало да оповестим и която би довела до забрана на продажбите на тези акции.
— Каква информация?
— Че Съпранешънъл е пред банкрут.
— Господи! — Патертън стана от бюрото и се разходи из стаята. През цялото време си мърмореше под носа: — Сънеко! Боже господи! Сънеко! — След това се обърна към Алекс и го попита: — А какво ще стане с нашия заем? Петдесет милиона!
— Проверих. Почти цялото количество от кредита е вече изтеглено.
— А компенсиращият баланс?
— Той е по-малко от един милион.
Двамата замълчаха, Патертън само въздъхна дълбоко. След това някак внезапно се успокои.
— Каза ми, че имаш основателни причини. Ти вероятно знаеш нещо. По-добре ми го кажи веднага.
— Може би ще бъде по-просто, ако прочетеш това. — Алекс остави доклада на Джакс върху бюрото на президента.
— Ще го прочета по-късно — каза Патертън. — А сега ми кажи какво пише в него.
Алекс обясни за слуховете за Съпранешънъл, които бе чул от Луис Д’Орси, и за своето решение да наеме Върнън Джакс да проучи нещата.
— Това, което е написал в доклада, напълно потвърждава слуховете — заяви Алекс. — Снощи и тази сутрин звънях на няколко места, за да се уверя във верността на част от неговите твърдения. Всичко се оказа напълно вярно. Истината е, че голяма част от това, което разбрахме, би могло да се разкрие и по-рано — само трябваше да се проучи по-сериозно всичко, но никой не го направи. Освен това Джакс е успял да се снабди с поверителна информация, включително и с документи, които показват, че…
— О’кей, о’кей — прекъсна го нервно Патертън. — Подробностите нямат значение. Кажи ми главното.
— Ще ти го кажа само с няколко думи: Съпранешънъл няма пари. През последните три години корпорацията е понесла огромни загуби и се е държала само благодарение на кредитите и на престижа си. Вземала е назаем големи суми, за да плаща предишните си дългове. После отново заеми и така нататък. На тях всъщност непрекъснато не са им достигали пари.
— Но в докладите на Сънеко — запротестира Патертън, — са изнесени данни за чудесни печалби, дивидентите им винаги са били добри…
— Както стана ясно, последните им дивиденти са били изплатени от сумите, взети назаем. А останалото е майсторство в счетоводството. Всички знаем как би могло да се постигне това. Значителна част от големите компании с най-добра репутация използват същите методи.
Президентът на банката помисли, а след това каза тъжно:
— Имаше време, когато одобрението от счетоводителя на някакъв финансов документ даваше пълни гаранции за сигурността му. Но явно вече не е така.
— Тук — Алекс докосна доклада, който лежеше на бюрото между двамата, — има доста примери за това, което каза. Може би най-лошият от тях е случаят с Грийнапасчърс Ланд Девелопмънт, един от филиалите на Сънеко.
— Знам, знам.
— Тогава би трябвало да знаеш също, че Грийнапасчърс разполага със земя в Тексас, Аризона и Канада. Но повечето от тези владения са занемарени, изостанали с години от съвременното развитие. Всъщност Грийнапасчърс се е занимавал главно с разпродажби на земи на спекуланти, като е приемал по-ниско заплащане, но е сключвал и подсигурителни споразумения, които са му давали възможност по-късно да получи цялата сума. По два от договорите окончателните плащания в размер на осемдесет милиона долара трябва да бъдат изплатени след четирийсет години — в двайсет и първия век. Тези плащания може никога да не се осъществят. Но в балансовите документи на Грийнапасчърс и на Съпранешънъл тези осемдесет милиона присъстват като текущи приходи. И това е само един пример. Има още множество такива примери, някои по-невнушителни, при които се използва китайското счетоводство. Това, което се прави в един от филиалите на Сънеко, се прави и от останалите.