Патертън отново пи вода и се отпусна тежко на стола. Беше дори по-блед, отколкото преди.
— Предлагам да свикаш веднага финансовата комисия и главната ни цел през следващите няколко дни да бъде осигуряването на максимално количество свободни парични средства — каза Алекс. — Така ще сме готови в случай, че започнат масови тегления на пари.
— Добре — кимна Патертън.
— Едва ли бихме могли да направим нещо друго. Можем само да се молим. — За първи път, откакто бе влязъл в кабинета, Алекс се усмихна. — Вероятно ще трябва да възложим тази работа на Роскоу.
— Роскоу! — извика Патертън, сякаш внезапно се бе сетил за нещо. — Той проучва документите на Съпранешънъл, препоръча заема и ни увери, че това е голям успех.
— Роскоу не беше сам — подчерта Алекс. — Ти и управителният съвет го подкрепихте. А и други са проучвали данните за състоянието на Съпранешънъл и са стигали до същите изводи като него.
Патертън вдигна слушалката.
— Кажи на господин Хейуърд да дойде при мен. — Последва пауза, а след това Патертън отсече: — Не ме интересува дали Господ е при него. Трябва ми веднага! — Той тресна слушалката и избърса потта от лицето си.
Вратата на кабинета се отвори. Влезе Хейуърд.
— Добро утро, Джеръм — каза той и кимна студено на Алекс.
— Затвори вратата — промърмори Патертън.
Доста учуден, Хейуърд изпълни нареждането.
— Казаха ми, че е спешно. Ако не е, бих искал…
— Кажи му за Съпранешънъл, Алекс — прекъсна го Патертън.
Лицето на Хейуърд замръзна.
С тих глас, като наблягаше на отделните факти, Алекс повтори най-важното от доклада на Джакс. Гневът, който беше изпитал снощи и тази сутрин — гняв от късогледата наивност и лакомията, които бяха докарали банката до ръба на пропастта — вече го беше напуснал. Той изпитваше само съжаление, че трябва да понесат такава голяма загуба и че толкова много усилия бяха отишли на вятъра. С болка си припомни как бяха отхвърлили други, разумни проекти, за да осигурят парите за заема за Съпранешънъл. Добре поне, че Бен Розели не доживя да види всичко това.
Поведението на Роскоу Хейуърд доста го учуди. Алекс очакваше открит антагонизъм, дори гневни изблици. Но това не се случи. Хейуърд слушаше мълчаливо и от време на време задаваше въпроси, без да прави допълнителни коментари. Алекс предположи, че Хейуърд вече има някаква информация или че се е досещал за истината около Сънеко.
Когато свърши, настъпи гробна тишина.
Патертън, който до известна степен се бе възстановил след първоначалния шок, каза:
— Днес следобед ще има заседание на финансовата комисия, за да решим въпроса с наличните пари. Междувременно, Роскоу, свържи се със Съпранешънъл и виж дали не е възможно да си приберем част от заема.
— Според договора това е заем, който може да бъде поискан обратно по всяко време — каза Хейуърд.
— Тогава го поискай. Първо устно, после напиши писмо. Не ми се вярва Сънеко да разполага с петдесет милиона долара на ръка. Дори една солидна компания не си позволява да държи свободни толкова много пари. Но може би все пак им се намира някаква сума, въпреки че надеждата ми не е много голяма. Както и да е, трябва да се опита.
— Веднага ще се обадя на Куортърмейн — каза Хейуърд. — Мога ли да взема доклада?
Патертън погледна към Алекс.
— Нямам нищо против — каза Алекс, — но предлагам да не правим повече копия от него. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.
Хейуърд кимна в знак на съгласие. Имаше разтревожен вид и бързаше да си тръгне.
11
Алекс Вандервурт бе донякъде прав в предложението, че Роскоу Хейуърд разполага с някаква собствена информация. Хейуърд бе чул слуховете, че Съпранешънъл има проблеми, а през последните дни беше научил, че търговските ценни книжа на Сънеко се избягват от вложителите. На заседанието на управителния съвет на Съпранешънъл — това беше първото му заседание с тях — Хейуърд усети, че информацията, която се предоставя на директорите, не е нито пълна, нито съвсем вярна. Като „ново момче“ той се въздържа и не зададе никакви въпроси. Възнамеряваше да изучи всичко по-късно. Почти веднага след заседанието забеляза, че цените на акциите на Съпранешънъл спадат. Но едва вчера реши, че трябва да посъветва инвестиционния отдел на банката да продаде известна част от акциите на Сънеко — просто за по-голяма сигурност. Но за съжаление все още не бе осъществил това свое намерение, когато Патертън го извика. Това, което беше чул или предполагаше, съвсем не даваше основание да смята, че нещата са толкова спешни или толкова трагични, както бяха очертани в доклада, представен от Вандервурт.