Все пак като чу главното от този доклад, Хейуърд не се опита да оспори нищо. Колкото и зловещо и шокиращо да беше всичко, инстинктът му подсказваше, че изложените от Вандервурт факти са съвсем логични и вероятно верни. Затова мълча почти през цялото време в кабинета на Патертън. И какво ли можеше да направи… Умът му трескаво работеше, в него припламваха тревожни сигнали, докато преценяваше различните възможности и спасителни пътища. Имаше няколко неща, които трябваше да свърши незабавно, но преди всичко се налагаше да се осведоми за ситуацията и да проучи доклада на Джакс. Като се върна в кабинета, Хейуърд набързо приключи деловия разговор с един посетител и се зае веднага с доклада.
Скоро осъзна, че Алекс Вандервурт бе обобщил главните моменти от доклада, както и основните доказателства, подкрепени с документи. Единственото нещо, което Вандервурт не бе споменал, бе свързано с опитите на Джордж Куортърмейн да намери подкрепа във Вашингтон, за да получи гарантиран от правителството заем, с който би могъл да спаси Съпранешънъл. Молбите за заема са били отправяни към членове на Конгреса, към Министерството на търговията и към Белия дом. На едно място в доклада се споменаваше, че Куортърмейн е завел вицепрезидента Стоунбридж на пътешествие до Бахамските острови с цел да си осигури неговата подкрепа за получаване на заема. По-късно Стоунбридж е направил предложение за това в кабинета, но повечето от членовете са били против.
Хейуърд си помисли с горчивина: да, ясно за какво си бяха говорили Големия Джордж и вицепрезидентът през онази вечер, когато се разхождаха и оживено дискутираха в градината на вилата на Бахамските острови. Оказа се, че политическата машина във Вашингтон е постъпила по-разумно, като е отказала заем на Съпранешънъл. Затова пък по настояване на Роскоу Първа търговска американска банка на бърза ръка бе предоставила парите.
Големия Джордж беше показал, че е майстор в пазаренето. Хейуърд си спомняше как го бе предупредил, че ако петдесет милиона са прекалено много за банката, щял да се обърне към Чейс Манхатън. Това бе изпитана маневра, стара като света. И Хейуърд, проницателният, опитният банкер, се хвана на въдицата.
И все пак имаше нещо, което го зарадва. В доклада липсваха каквито и да било подробности за пътуването на вицепрезидента до Бахамските острови, което го караше да мисли, че се знае съвсем малко за него. За голямо негово облекчение, в доклада нямаше и дума за вложенията „К“.
Хейуърд се чудеше дали Джеръм Патертън си спомня за допълнителния заем на стойност два милиона долара, който бе предоставен от Първа търговска американска банка за вложенията „К“ или за частната спекулативна група, ръководена от Големия Джордж. Навярно не. Алекс Вандервурт въобще не знаеше за заема, но вероятно скоро щеше да научи. Най-важното беше да не се разкрие, че Хейуърд притежава акции от вложенията „К“. Така му се искаше да е изпълнил намеренията си и да ги е върнал на Джордж Куортърмейн. Но беше вече късно. Единственото нещо, което можеше да направи, бе да измъкне акциите от депозитната си каса и да ги унищожи. За щастие това бяха номинални дялове и не бяха регистрирани на негово име.
Хейуърд осъзна, че дори не мисли за съперничеството си с Алекс Вандервурт, интересуваше го единствено как да се спаси. Нямаше никакви илюзии относно последиците, които щеше да му докара банкрутът на Съпранешънъл. Той щеше да се превърне в парий — прицелна точка на всякакви обвинения и нападки. Кой знае, дори в тази отчаяна ситуация бързите действия и късметът може би щяха да му помогнат. Съумееше ли да върне взетите назаем пари, той би могъл да се превърне и в герой.
Най-напред трябваше да се свърже със Съпранешънъл. Той нареди на секретарката госпожа Калахан да го свърже по телефона с Джордж Куортърмейн.
След няколко минути тя докладва:
— Господин Куортърмейн е извън страната. В кабинета му не знаят къде е. Не дават друга информация.
Началото не беше много обнадеждаващо. Хейуърд отсече:
— Тогава ми намери Инчбек.
Той вече бе разговарял няколко пъти с главния финансист на Съпранешънъл. Първата им среща бе на Бахамските острови.
Скоро чу в слушалката дрезгавия глас на Инчбек с познатия носов нюйоркски акцент:
— Какво мога да направя за теб, Роскоу?
— Опитвам се да открия Джордж. Вашите хора изглежда…
— Той е в Коста Рика.
— Бих искал да говоря с него. Знаеш ли номера му?
— Не. Оставил е бележка никой да не го безпокои.
— Спешно е.
— Тогава го кажи на мен.