Внесоха стареца в клуба и го качиха на четвъртия етаж. Майлс отключи стаята. Тя беше малка като неговата, с легло, шкаф, два стола, умивалник и няколко полички Ламперията стигаше на един фут под тавана. Майлс каза на другите двама, които държаха стареца:
— Почакайте малко!
Изтича долу и взе от гимнастическия салон една гумена постелка. Постави я върху леглото и едва тогава стовариха стареца.
— Оттук нататък е изцяло твой, Майлси — каза шофьорът.
Като потискаше отвращението си, Майлс разсъблече стареца, изми го и го избърса. Успя да измъкне гумената постелка, която беше сложил отдолу, и настани сравнително чистото и не толкова вонящо тяло върху леглото. Старецът мърмореше нещо неразбрано, понечи и да повърне, но този път от устата му излезе само слюнка, която Майлс изтри. След това го покри с чаршаф и одеяло и той заспа.
Майлс вдигна дрехите от пода и ги натъпка в две найлонови торби. В един от джобовете на сакото бяха изкуствените челюсти на стареца. От другите извади гребенче, очила с дебели стъкла, комплект позлатени писалка и молив, няколко ключа, закачени на обща халка, а от вътрешния джоб — три кредитни карти Кийчардж и портфейл, натъпкан с пари.
Майлс взе изкуствените зъби, почисти ги и ги постави до леглото в чаша с вода. Очилата сложи наблизо. След това разгледа внимателно кредитните карти и портфейла.
Кредитните карти бяха на имената на Фред У. Риордан, Р. К. Бенет и Алфред Шоу. Всяка бе подписана на обратната страна, но въпреки че имената бяха различни, подписът бе един и същ. Майлс обърна отново картите, огледа датите на издаването и периода на валидността им. И трите бяха валидни. Доколкото можеше да прецени, това бяха съвсем редовни карти.
След това разтвори портфейла. От едната страна се подаваше разрешително за шофиране. Пластмасовата обложка бе пожълтяла и през нея трудно се виждаше, затова Майлс извади разрешителното и установи, че под него има още едно и още едно. Имената съответстваха на имената върху кредитните карти, но снимките и на трите бяха едни и същи. Той се вгледа по-внимателно. На снимката беше старецът, който лежеше на леглото. Но явно се бе фотографирал преди доста време и промените в чертите бяха осезателни.
Майлс извади парите и ги преброи. Смяташе да ги даде на Нейт Нейтансън, за да ги прибере в сейфа на клуба, но искаше да знае точната сума. Тя се оказа неочаквано голяма — четиристотин и двайсет долара, половината — съвсем нови двайсетдоларови банкноти. Точно това събуди подозренията на Майлс. Той разгледа и опипа внимателно няколко от банкнотите. След това погледна към човека на леглото, който спеше дълбоко. Излезе съвсем тихо от стаята и тръгна по коридора към своята стая. Върна се след малко с джобна лупа и започна да разглежда банкнотите. Предположението му се оказа вярно. Те бяха фалшиви, но от същото добро качество като онези, които беше купил преди седмица тук, в „Дъбъл Севън“.
Парите, или поне част от тях, бяха фалшиви. Вероятно и разрешителните за шофиране бяха фалшиви. Изглежда идваха от същия „майстор“, който бе изработил и неговото фалшиво разрешително. Може би и кредитните карти не бяха редовни? Може би в края на краищата, той беше близо до източника на фалшивите кредитни карти Кийчардж, от който Нолан Уейнрайт се интересуваше! Майлс се развълнува, сърцето му започна силно да бие.
Трябваше веднага да съобщи новата информация. Записа върху тоалетна хартия подробностите от кредитните карти и разрешителните за шофиране, като непрекъснато поглеждаше към леглото, за да се увери, че старецът не мърда.
Скоро след това изгаси лампата, заключи вратата от външната страна и занесе портфейла и кредитните карти на Нейт.
Спа неспокойно, беше оставил вратата на стаята си открехната и нито за миг не забравяше отговорността си за наемателя в малката стаичка. Когато беше буден, Майлс правеше догадки за стареца и ролята му във фалшифицирането. В мислите си го наричаше Дани и вече свикна с това име. Каква ли бе връзката между Дани, Омински и Тони Марино Мечката? Защо го бяха довели тук? Тони Мечката беше казал: той е много важен за нас. Защо?
На разсъмване се събуди и погледна часовника: 6,45. Стана, изми се набързо, избръсна се и се облече. Откъм коридора не се чуваха никакви звуци. Отиде до вратата, завъртя тихо ключа и надникна вътре. Дани се беше обърнал на другата страна, но все още спеше и похъркваше. Майлс взе двете найлонови торби с дрехите, заключи вратата и слезе долу.
Върна се след двайсетина минути с поднос, върху който бе сложил закуската — силно кафе, препечени филийки и бъркани яйца.
— Дани! — Майлс разтърси тялото на стареца. — Дани, събуди се!