Не последва отговор. Майлс опита отново. Най-накрая двете очи се отвориха предпазливо, огледаха го внимателно, а след това бързо се затвориха.
— Отивай си — неясно промърмори старецът. — Отивай си. Не съм готов още за ада.
— Аз не съм дяволът — каза Майлс. — Аз съм приятел. Тони Мечката и Руснака Омински ми поръчаха да се грижа за тебе.
Старецът отново отвори сълзящите си очи.
— Тези кучи синове са ме открили, а? Пресметливи хора, няма що. Винаги успяват. — Лицето на стареца се изкриви от болка. — О, господи! Горката ми глава!
— Донесох ти кафе. Да видим дали няма да помогне. — Майлс протегна ръка над рамото на стареца, като се опитваше да му помогне да седне в леглото, а след това му подаде кафето. Старецът отпи една глътка и направи кисела физиономия.
Внезапно се оживи.
— Слушай, момчето ми. Единственото нещо, което може да ми помогне, е чаша уиски. Вземи малко пари… — Той се огледа наоколо.
— С парите ти всичко е наред — каза Майлс. — Те са в сейфа на клуба. Сложих ги там снощи.
— Това „Дъбъл Севън“ ли е?
— Да.
— Значи пак са ме довели тук. Е, тогава знаеш, че мога да платя, момчето ми, така че отскочи до бара…
— Никъде няма да отскоча — твърдо каза Майлс. — Нито пък ти ще отидеш там.
— Добре ще ти платя. — Очите на стареца предизвикателно проблясваха. — Четирийсет долара за двеста грама. Как ти се струва?
— Съжалявам, Дани. Имам категорична заповед. — Майлс внимателно преценяваше това, което възнамеряваше да каже и накрая реши да рискува. — Освен това, ако използвам твоите двайсетачки, може и да ме арестуват.
Думите му имаха поразителен ефект. Дани скочи на крака, на лицето му бе изписана тревога и подозрителност.
— Какво каза, че може… — спря на средата на изречението, от устата му се отрони само болезнен вик, а ръката му се вдигна към главата, която очевидно много го болеше.
— Някой трябваше да преброи парите. Аз го направих.
— Тези двайсетачки са си наред — тихо каза старецът.
— Да — съгласи се Майлс, — най-добрите, които съм виждал. Почти толкова добри, колкото тези от Монетния двор на САЩ.
Дани вдигна очи. В тях се четеше подозрителност и любопитство.
— Откъде знаеш толкова много?
— Работех в една банка, преди да вляза в затвора.
Тишина. След това старецът попита:
— А защо беше в затвора?
— Измама. В момента съм пуснат под гаранция.
— Знаех си, че с теб всичко е наред. — Дани явно се успокои. — Иначе нямаше да работиш за Тони Мечката и за Руснака.
— Прав си — каза Майлс, — о’кей съм. Работата е и ти да се почувстваш така. Затова веднага да тръгваме към сауната.
— Нямам нужда от сауна. Трябва ми само глътка уиски. Само една глътчица, момчето ми — каза умолително Дани. — Кълна се, че това ще бъде всичко. Няма да откажеш на стария човек една толкова малка услуга.
— Заедно с потта в сауната ще излезе и част от това, което вече си изпил. После можеш да си оближеш пръстите.
— Безсърдечен човек, безсърдечен — мърмореше старецът с плачевен глас.
Към него трябваше да се проявят същите грижи, както към малко дете. Като пренебрегна протестите му, Майлс облече Дани в дълъг халат и го поведе надолу, след това го съблече и го вкара в сауната, изтри го с хавлиена кърпа, когато излезе оттам, помогна му да легне върху масата за масажи и го разтри. В този ранен час гимнастическият салон и сауните бяха напълно празни, малцина от персонала на клуба бяха пристигнали. Не срещнаха никого, докато се качваха към стаята.
Майлс оправи леглото, сложи чисти чаршафи и Дани, притихнал и примирен, легна. Заспа почти веднага и за разлика от предишната нощ изглеждаше спокоен като ангел. Странно, Майлс не го познаваше добре, но го харесваше. Докато старецът спеше, Майлс постави една хавлиена кърпа под главата му и го избръсна.
По-късно същата сутрин, когато си четеше в стаята, Майлс задряма.
— Хей, Майлси! Размърдай си задника, драги! — сепна го дрезгавият глас на Джулс Ларока.
Стреснат, Майлс скочи на крака и видя познатата фигура с издут корем на прага на стаята. Ръката му инстинктивно потърси ключа на отсрещната стаичка. За щастие, той си беше на мястото, там, където го беше оставил.
— Разбрах за старото магаре — каза Ларока, издокаран в раиран костюм. — Омински ми съобщи, че са го връчили на теб.
Ларока, вездесъщият посредник!
— Всичко е о’кей — Майлс се протегна, отиде до умивалника и наплиска лицето си със студена вода. След това, следван от Ларока, отключи вратата на отсрещната стая. Завариха Дани удобно изтегнат върху леглото. Макар че все още бе посърнал и блед, той изглеждаше по-добре, отколкото когато пристигна. Беше си сложил зъбите и очилата.