— Ах, ти, стари негоднико! — каза Ларока. — Непрекъснато създаваш неприятности на околните.
Дани седна в леглото и го изгледа с неприязън.
— Аз съвсем не съм негодник. Всички го знаете. Що се отнася до неприятностите, всеки човек си има своите малки слабости. — Той посочи към куфара. — Ако са те изпратили да ми донесеш дрехите, свърши си работата докрай и ги закачи.
Ларока се изхили невъзмутимо.
— Добре ми изглеждаш, стари мошенико. Ясно е, че Майлси се е справил със задачата.
— Джулс — обади се Майлс, — ще останеш ли тук, докато изтичам долу да взема една нагревателна лампа. Струва ми се, че ще е добре да понагреем Дани.
— Разбира се.
— Но първо, искам да поговоря с теб. — Майлс кимна на Ларока и той го последва навън.
— Джулс, какво е всичко това? Кой е всъщност той?
— Просто един стар дядка. От време на време изчезва и потъва в пиянство. Тогава някой трябва да го намери и да се погрижи за него, докато изтрезнее.
— И откъде по-точно изчезва?
Ларока млъкна и очите му се изпълниха с подозрителност, точно както преди седмица.
— Отново задаваш много въпроси, драги. Какво ти казаха Тони Мечката и Омински?
— Нищо, освен че името на стареца е Дани.
— Ако е трябвало да ти кажат още нещо, щели са да ти го кажат. Няма защо да разпитваш.
След като Ларока си отиде, Майлс включи лампата и половин час държа Дани под нея. През останалата част от деня старецът лежеше кротко в леглото или дремеше. По-късно Майлс му донесе вечеря и Дани изяде почти всичко. Това бе първото му истинско ядене, откакто бе дошъл преди двайсет и четири часа.
На следващата сутрин — сряда — Майлс повтори процедурите в сауната и с лампата, а по-късно двамата поиграха на шах. Старецът имаше бърз, пъргав ум и те бяха равностойни партньори. Дани вече се отнасяше приятелски с Майлс, беше се отпуснал и даваше ясно да се разбере, че му е приятна неговата компания, както и вниманието, което проявява към него.
На втория ден следобед старецът подхвана разговор.
— Това влечуго Ларока ми каза вчера, че знаеш много неща за парите.
— Той го разправя на всеки. — Майлс му обясни за хобито си и за големия интерес, който е предизвикало в затвора.
Дани му зададе още няколко въпроса, а после обяви:
— Ако нямащ нищо против, ще отида да си взема парите.
— Аз ще свърша тази работа. Но преди това ще трябва пак да те заключа.
— Ако се опасяваш, че ще се нафиркам, страховете ти са напразни. Скоро Няма да ми се случи. След подобно пиянство доста време не посягам към чашата. Сигурно ще Минат месеци преди да се случи подобно нещо.
— Радвам се да го чуя — каза Майлс, но заключи вратата след себе си.
Когато получи парите, Дани ги нареди върху леглото, след това ги раздели на две купчинки. В едната бяха новите двайсетачки, а останалите, повечето изпоцапани, дълго употребявани банкноти бяха в другата. Дани избра три десетдоларови банкноти от втората купчина и ги подаде на Майлс.
— Това е в знак на благодарност за дребните ти услуги, моето момче — за това, че се погрижи за зъбите ми, че ме избръсна и ме нагря с лампата. Ценя високо всичко, което направи.
— Нямаше нужда…
— Вземи ги. Това, между другото, са истински пари. Сега искам да ми отговориш на един въпрос.
— Стига да мога.
— Как разбра, че тези двайсетачки са фалшиви?
— В началото дори не подозирах. Но след това взех една лупа и видях, че някои от линиите на лика на Андрю Джаксън са леко размазани.
Дани поклати мъдро глава.
— Точно там проличава разликата между истинските отливки и офсетовия метод. Макар че и с офсета може да се постигне страхотно качество.
— В случая си успял — каза Майлс. — Инак банкнотите са почти съвършени.
Върху лицето на стареца се появи усмивка.
— А какво ще кажеш за хартията?
— Точно тя ме заблуди. Обикновено усещам фалшивата банкнота, като я пипам. Но тези ме подлъгаха.
— По двайсет и четири лири опаковката — тихо каза Дани. — Нишката е сто процента памук. Хората си мислят, че няма откъде да се снабдиш с подходяща хартия. Но не е така. Просто трябва да потърсиш.
— Ако това те интересува, аз имам няколко книги за парите в стаята отсреща — каза Майлс. — Едната е издание на тайните служби на САЩ.
— Да не би да говориш за „Опознай парите“? — Майлс го погледна изненадано, а старецът се засмя. — Това е настолната книга на фалшификаторите. В нея подробно е описано как да разпознаем фалшивата банкнота. Изброени са всички грешки на фалшификаторите. Показани са дори и снимки!
— Да — каза Майлс. — Знам.
— И правителството я раздава — продължи да се подхилква Дани. — Всеки, който желае, може да пише във Вашингтон — и те ще му я изпратят. Имаше един известен фалшификатор Майк Ландрес. Той написа книга, в която се казваше, Че нито един добър майстор в този занаят не би могъл да мине без „Опознай парите“.