— Ландрес беше заловен — напомни му Майлс.
— Да, защото работеше с глупаци. Нямаха никаква организация.
— Изглежда си добре запознат с всичко.
— Е, знам нещичко. — Дани млъкна, взе една истинска и една фалшива банкнота и ги сравни. След това се усмихна, явно доволен от резултата. — Знаеш ли, момчето ми, че американските долари са едни от най-лесните за прекопиране и печатане пари в света? Истината е, че те са били създадени така, че да не могат производителите през миналия век да ги печатат с техниката, с която са разполагали. Но днес нещата са съвсем различни. Вече съществуват модерни машини, фотоофсет, така че ако един добър майстор разполага с модерна техника и проявява достатъчно търпение, той би могъл да измайстори такива банкноти, че и експертите биха се затруднили да ги различат.
— Знам това — каза Майлс. — Но дали такива банкноти се пускат в обръщение?
— Ще ти кажа нещо. — Дани говореше с явно удоволствие. Без съмнение, това бе една от любимите му теми. — Никой не може да каже точно колко фалшиви банкноти се отпечатват всяка година и колко се пускат в обръщение, без да бъдат разкрити, но те със сигурност са много. Правителството твърди, че са трийсет милиона, като само една десета част от тях са в обръщение. Но това са официалните цифри, а единственото нещо, което трябва да знаеш за тях, е, че те са винаги силно завишени или занижени в зависимост от това какво точно иска да докаже правителството. В конкретния случай Вашингтон предпочита занижените цифри. Предполагам, че всяка година се печатат фалшиви пари на стойност около седемдесет милиона, а може би и значително повече.
— Напълно възможно — каза Майлс. Той си спомни какво голямо количество фалшиви пари се разкриваше в банката, а колко ли не бяха забелязали.
— Знаеш ли кои пари са най-трудни за възпроизвеждане?
— Не.
— Пътническите чекове на Америкън Експрес. Досещаш ли се защо?
Майлс поклати отрицателно глава.
— Защото са отпечатани в синьозелен цвят, който много трудно може да се постигне след фотографиране и отпечатване на оф-сет. Така че чековете на Амекс са по-сигурни дори от американските долари.
— Говори се — каза Майлс, — че както в Канада, така и у нас щели да отпечатат долари в различни цветове според стойността им.
— Това не са слухове — отвърна Дани. — А реален факт. Една голяма част от тези долари са вече отпечатани и се съхраняват в трезора. Подправянето им ще бъде наистина много трудно. — Той се усмихна дяволито. — Но старите банкноти ще останат още дълго в обръщение. Поне докато съм жив.
Майлс седеше мълчалив и внимателно обмисляше всичко, което бе чул. Най-накрая каза:
— Ти ми зададе много въпроси, Дани. И аз ти отговорих. Сега имам един въпрос към теб.
— Не обещавам, че ще ти отговоря, момчето ми. Но ще се опитам.
— Кой си ти и какъв си?
Старецът се замисли и потърка брадичката си, докато преценяваше въпроса на Майлс. На лицето му ясно се отразяваха противоречивите мисли, които го измъчваха: желанието за откровеност се бореше с предпазливостта, гордостта — с необходимостта да запази тайната. Най-внезапно Дани каза:
— Аз съм на седемдесет и три години и съм майстор в занаята. Целия си живот съм бил печатар. И все още съм най-добрият. Трябва да знаеш, че освен занаят, печатарството е и изкуство. — Той посочи двайсетдоларовите банкноти, разпръснати по леглото. — Това е моя работа. Аз подготвих фотографските плаки. Аз ги отпечатах.
— А разрешителните за шофиране и кредитните карти? — попита Майлс.
— В сравнение с печатането на пари това е проста работа. Проста като фасул. Нея също я умея.
13
Обзет от трескаво нетърпение, Майлс търсеше начин Да съобщи на Нолан Уейнрайт това, което беше научил. За съжаление беше невъзможно да напусне „Дъбъл Севън“, а по телефона в клуба беше рисковано да съобщава такава важна информация.
В четвъртък сутринта — един ден след откровенията си — Дани изглеждаше напълно възстановен от алкохолните поражения. Той с голямо удоволствие прекарваше времето си с Майлс и партиите им шах продължиха. Разговаряха доста, но Дани беше много по-сдържан, отколкото предишния ден.
Не беше ясно дали Дани възнамерява да офейка. С нищо не показваше, че има такива намерения — изглеждаше напълно доволен от затворничеството си в малката стаичка на четвъртия етаж.