По време на следващите им разговори Майлс се опита да изкопчи повече информация за фалшификаторската дейност на Дани, помъчи се да разбере и къде точно работи. Но старецът категорично избягваше въпросите му и инстинктът подсказваше на Майлс, че Дани съжалява за предишната си откровеност. Като си припомни съвета на Уейнрайт — не бързай, бъди внимателен — Майлс реши, че е по-добре да не настоява.
Една мисъл помрачаваше радостта му. Всичко, което бе разкрил, щеше да доведе до арестуването на Дани и изпращането му в затвора. Майлс харесваше стареца и съжаляваше, че ще му причини такива неприятности. Но това бе единственият шанс да получи някаква реабилитация.
Все още не му беше ясно по какъв начин, но Омински, лихварят, и Тони Мечката бяха свързани с Дани. Майлс не изпитваше ни най-малко съчувствие нито към Руснака, нито към Тони Мечката, но го обземаше вледеняващ страх само при мисълта, че ще научат — това рано или късно щеше да стане — за предателската му роля.
Ларока се появи в четвъртък следобед.
— Нося ти съобщение от Тони. Утре сутрин изпраща кола за теб.
Дани кимна с глава, а Майлс попита:
— Къде ще го карат?
Дани и Ларока само го стрелнаха с поглед и нищо не отговориха. Майлс съжали, че е попитал.
Същата вечер реши да рискува и да се обади на Хуанита. Към полунощ заключи Дани в стаичката и й се обади от обществения телефон на долния етаж на клуба. Сложи монета и набра номера. Още след първото иззвъняване чу тихия й глас.
— Ало?
Телефонът беше закачен на стената близо до бара и Майлс говореше шепнешком, за да не го чуе някой.
— Знаеш кой е. Не споменавай имена.
— Да — каза Хуанита.
— Кажи на нашия общ приятел, че съм разкрил нещо важно. Наистина важно. Точно това, което искаше да знае. Не мога да ти кажа нищо повече, но ще дойда утре вечер.
— Добре.
Майлс закачи слушалката. Едновременно с това автоматично се изключи и магнетофонът в мазето на клуба, който се бе включил също така автоматично с вдигането на слушалката.
14
Една фраза от божественото битие натрапчиво се въртеше в съзнанието на Роскоу Хейуърд: „… от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване на добро и зло, да не ядеш от него; защото в който ден вкусиш от него, без друго ще умреш.“
През последните дни Хейуърд непрекъснато си задаваше с тревога един и същ въпрос: дали тайната му сексуална връзка с Аврил, която започна през онази лунна нощ на Бахамските острови, не се бе превърнала в дърво на злото, от което ще трябва да изяде най-горчивите плодове? Тази внезапна нестабилност на Съпранешънъл, която погреба амбициите му за лидерство в банката — не беше ли това някакво възмездие, изпратено като наказание от Бога?
Питаше се дали ако прекъсне всичките си връзки с Аврил, решително и веднага, и ако я отхвърли дори от мислите си, дали Господ ще му прости? Дали Той, след като разбере за усилията му, ще възвърне стабилността на Съпранешънъл и по този начин ще даде нови надежди за преуспяване на слугата си, Роскоу? Той си припомни Неемия… „Ти си Господ, готов да простиш, щедър и милостив, укроти гнева си и прояви благородство…“ Хейуърд вярваше, че той би могъл да направи това.
Лошото беше, че нямаше никакви гаранции.
Пък и Аврил щеше да дойде във вторник, както се бяха разбрали миналата седмица. Въпреки многобройните си проблеми, Хейуърд мечтаеше да я види.
В понеделник и във вторник сутринта дълго се колеба, защото знаеше, че може да й се обади по телефона в Ню Йорк и да отмени срещата. Но по обяд във вторник, след като прегледа разписанието-на самолетите, разбра, че е прекалено късно и с облекчение си помисли, че повече нищо не може да направи.
Аврил му се обади късно следобед по директния телефон.
— Ало, Роси. В хотела съм. Апартамент 32. Шампанското е ледено. Но аз горя от желание по теб.
Съжали, че не й е предложил да наеме стая вместо апартамент — колко ли щеше да му струва… По същата причина и шампанското му се стори ненужен лукс. Дали щеше да е твърде неприлично, ако я помоли да се откаже от него? Реши, че не трябва да го прави.
— Скоро ще бъда при теб, скъпа — каза той.
Направи една малка икономия, като използва колата и шофьора на банката, за да стигне до хотела.
— Не ме чакай — каза Хейуърд на шофьора.
Щом влезе в апартамент 32, ръцете й веднага се увиха около врата му и устните й се впиха в неговите. Той я притисна силно и тялото му веднага реагира на възбудата, която изпита. Познатата вече божествена възбуда. През панталона си чувстваше дългите слаби бедра и крака на Аврил, които се притискаха обещаващо към неговите, и цялата сила на неговото тяло се концентрираше в слабините му. Само след минута тя се освободи от прегръдката му и го целуна леко по бузата.