— Колко трудно се печелят пари — въздъхна тя, — а още по-трудно е да запазиш спечеленото.
— Скъпа, ти току-що изрече една от най-важните истини в областта на финансите.
Двамата замълчаха, а след малко Аврил каза:
— Ще те запомня като добър човек, Роси.
— Благодаря ти. И аз никога няма да те забравя.
— Искаш ли да опитаме пак? — каза тя и го прегърна нежно.
Той затвори очи и Аврил се притисна в него. Прекрасна, както винаги. Хейуърд си мислеше, че това бе последната им среща. Една от причините бе материална — той не можеше да си позволи да плаща на Аврил. Освен това и двамата предчувстваха, че предстоят някакви важни събития, някакви големи промени и усещаха, че върху главите им ще се стоварят сериозни проблеми. А знаеше ли някой какво ще стане след това?
Точно преди да се любят, Хейуърд се замисли за тревогите си около божия гняв. Е, може би Господ, бащата на Христос, който е познавал човешкото непостоянство, който се е движил между грешници и е разговарял с тях, който е умрял заедно с крадци — може би той ще го разбере. Ще разбере и ще му прости за това, че малкото красиви мигове на истинско щастие в живота му са били свързани с една проститутка.
Като си тръгваше от хотела, Хейуърд си купи вечерния вестник. Вниманието му бе привлечено от заглавието, което заемаше половината първа страница:
15
Никой не можеше да каже каква бе конкретната причина за разпадането на Съпранешънъл. И дали въобще е имало такава. Може би това бе случайност. Или пък естествен резултат от натрупването на много обстоятелства, всяко от които предизвиква известно подкопаване на сигурността — така както струпването на прекалено големи тежести върху една повърхност, в края на краищата предизвиква счупването й.
Финансовите затруднения или банкрут на всяка голяма компания, се предшестват от седмици, та дори и от месеци, в които се появяват изолирани факти, подсказващи приближаването на кризата. Само най-големите експерти, такива като Луис Д’Орси, успяват да забележат тези факти, да направят съответните изводи, да предупредят когото трябва.
Вътрешните хора, включително и Джордж Куортърмейн (разпродал всичките си акции от Сънеко още когато цените на борсата били доста високи) — знаеха какво ги очаква и се бяха спасили навреме. Някои външни хора бяха предупредени от доверени лица или от приятели, които им се отплащаха за направени услуги. Без да вдигат много шум, те също бяха продали акциите си.
Следващите във веригата бяха служители от ранга на Алекс Вандервурт — представителят на Първа търговска американска банка. Той бе получил някаква информация и искаше бързо да продаде акциите на Сънеко с надеждата, че в настъпилата суматоха продажбите ще останат незабелязани. Другите институции — банки, инвеститорски къщи, фондове — виждайки, че цените на акциите падат, и познавайки механизма на действие, също бързаха да се освободят от акциите, които губят стойност.
Съществуват федерални закони, които забраняват на вътрешните служители да търгуват с акции — но това е само на книга. На практика тези закони се нарушават всеки ден, а и липсва механизъм, който да контролира изпълнението им. От време на време, когато избухне скандал около някои фрапиращ случай, се издава малка присъда, колкото да се успокои общественото мнение. Но това става доста рядко.
А вложителите — изпълнените с надежди и доверие наивни хорица, които най-често понасят загуби — научават последни, че нещо не е наред.
Първото съобщение, в което се намекваше за евентуални трудности на Сънеко, бе пуснато от АП и се появи в следобедните вестници — това бе съобщението, което Роскоу Хейуърд видя на излизане от „Хилтън“. На следващата сутрин журналистите се бяха добрали до повече подробности и в сутрешните вестници, включително и във вестник „Уолстрийт Джърнъл“, се появиха конкретни материали. Но фактите бяха малко и повечето хора не можеха да повярват, че една толкова могъща (и сигурна) компания като Съпранешънъл Корпорейшън може изведнъж да изпадне в тежко положение.
Но доверието им бе разколебано.
В десет сутринта акциите на Съпранешънъл не бяха пуснати за продажба на Нюйоркската борса. Обяснението бе, че има „дисбаланс в исканията“. Това означаваше, че специалистът, който се занимава с купуване и продаване на акциите на Сънеко, бе получил твърде много нареждания за продажба и нито едно за покупка, и следователно не би могъл да се поддържа изисквания баланс на пазара.