Акциите на Сънеко бяха пуснати в оборот едва в 11 часа, когато постъпи искане за купуване на 52 000 акции. Но дотогава цената им, която миналия месец бе 48 1/2, бе паднала на 19. До затваряне на борсата тя стигна 10.
Нюйоркската борса възнамеряваше да забрани търговията с акциите на Сънеко, но решението й бе изпреварено от съобщението на Комисията по ценните книжа и обмена на валута, че започва разследване на състоянието на Съпранешънъл. До завършване на проучването се забраняваше всякаква търговска дейност с акции на компанията.
Следващите петнайсет дни бяха доста тревожни за вложителите и кредиторите на Сънеко — парите на вложителите и сумите на заемите за компанията надхвърляха пет милиарда долара. Шокирани и притеснени бяха и висшите служители, и директорите на Първа търговска американска банка.
Съпранешънъл не успя да се задържи и няколко месеца, както се надяваха Алекс Вандервурт и Джеръм Патертън. Разкритието на крупната продажба на акции на Сънеко от страна на Първа търговска американска банка бе напълно възможно. Това би могло да стане по два начина — или чрез сигнал и съответна заповед на Комисията по ценните книжа и обмена на валута, или чрез съда, ако закупилите акции се оплачат и настояват, че Първа търговска американска банка е разполагала с информация за истинското положение на Съпранешънъл, но не я е съобщила, а е продала акциите. При подобно разкритие банката щеше да понесе още по-сериозни загуби, тъй като вложителите, загубили доверие в нея, щяха да се оттеглят.
Съществуваше и още една почти неизбежна заплаха. Щеше да се разгласи, че Първа търговска американска банка е дала на Сънеко заем от петдесет милиона долара, който щеше да загуби. За първи път в своята история, банката щеше да приключи годината на загуба. Акционерите на Първа търговска американска банка нямаше да получат никакви дивиденти. Също за първи път.
Висшите служители на банката бяха объркани и се чудеха как да постъпят.
Вандервурт беше предрекъл, че когато се разбере истината за Съпранешънъл, журналистите ще започнат своите разследвания и всякак ще стигнат и до Първа търговска американска банка. И се оказа прав.
Репортерите Бърнстайн и Удуърд, въодушевени от примера на колегите си от „Вашингтон Пост“, които разкриха аферата Уотъргейт, се заеха сериозно с въпроса. Скоро усилията им бяха възнаградени. Само за няколко дни репортерите намериха източници за информация както в Съпранешънъл, така и извън нея, което позволи да се разкрият многобройните машинации на Куортърмейн, както и тъмното „китайско счетоводство“ на конгломерата. Не останаха скрити и финансовите връзки на компанията, включително и фактът, че Първа търговска американска банка й е предоставила заем от петдесет милиона долара.
Щом новината за връзките между Съпранешънъл й Първа търговска американска банка достигнаха до информационните служби на Дау Джоунс, шефът по връзките с обществеността и официален говорител на банката Дик Френч настоя да бъде свикана среща на ръководството. Присъстваха Джеръм Патертън, Роскоу Хейуърд, Алекс Вандервурт и самият Френч, който се открояваше с едрата си фигура, а в единия ъгъл на устата му висеше традиционната незапалена пура.
Солидните банкери представляваха доста любопитна гледка — Патертън, потиснат и тъжен, какъвто беше през последните няколко дни, Хейуърд — уморен, разсеян и напрегнат, и Алекс, разгневен пред приближаващата катастрофа, която бе предвидил и която бе резултат на непростимо лекомислие.
— След час, а може би и по-скоро — започна вицепрезидентът по връзките с обществеността, — ще бъда засипан с въпроси за обвързаността ни със Сънеко. Искам да знам какво е нашето официално отношение й какви отговори трябва да давам.
— Длъжни ли сме да даваме отговор? — попита Патертън.
— Не — отвърна Френч. — Както знаете, никой не може да бъде принуден да си направи харакири, и все пак…
— Не можем ли просто да признаем, че Съпранешънъл ни дължи пари — предложи Роскоу Хейуърд, — и да спрем дотук?
— Имайте предвид, че пред нас няма да стоят глупаци. Въпросите ще ни задават опитни репортери, които познават добре законите в областта на банкерството. Така че веднага ще ни зададат и втори въпрос: защо вашата банка е предоставила такова голямо количество от парите на своите вложители на един-единствен длъжник?
— Това не беше единственият ни длъжник — заяви Хейуърд. — Заемът беше разпределен между Съпранешънъл и пет от филиалите й.
— Ако кажа това — отвърна Френч, — ще трябва доста да се потрудя, за да ги накарам да повярват, че и аз самият мисля така. — Той извади пурата от устата си, постави я пред себе си, отвори бележника си и се обърна към останалите. — Добре, кажете ми фактите. Но искам да ви предупредя, че в края на краищата всичко ще се разбере. Тогава за нас нещата ще бъдат много по-лоши и по-болезнени — все едно, че ти вадят зъб на два пъти.