— Преди да продължим — обади се Хейуърд, — искам да ви напомня, че ние не сме единствената банка, на която Съпранешънъл дължи пари. В подобно положение са Фърст Нашънъл Сити, Банк ъф Америка и Чейс Манхатън.
— Да, но всички те са начело на цели консорциуми — подчерта Алекс. — По този начин загубите им се разпределят и между други банки. Доколкото знам, нашата банка е единствената, самостоятелно предоставила такава голяма сума.
Нямаше смисъл да им напомня, че ги беше предупреждавал, включително и в управителния съвет, че този заем е прекалено голям риск, който може да донесе загуби на Първа търговска американска банка. Беше им казал, че операцията е незаконна. Сега продължаваше с горчивина да премисля всичко това.
В края на краищата решиха, че трябва да се направи съобщение, в което да се признае дълбоката финансова обвързаност на Първа търговска американска банка със Съпранешънъл и да се изрази тревога по повод сегашното състояние на компанията. Съобщението ще изрази надежда, че огромният конгломерат би могъл да бъде спасен с помощта на едно по-умело ръководство, за каквото Първа търговска американска банка ще настоява. Първата задача бе да се намалят до минимум загубите. Това бяха доста мъгляви надежди и всички добре го разбираха.
На Дик Френч бе поставена задача да оформи съобщението. Решиха той да бъде единственият говорител на банката.
— Репортерите ще се опитват да се докопат до всеки от вас — предупреди ги Френч. — Ако искате банката да има обща позиция, отпращайте ги към мен и предупредете подчинените си да правят същото.
По-късно през деня Алекс Вандервурт направи преглед на предварително подготвените от него планове за спешни ситуации.
— Отвратително! — възмути се Едуина Д’Орси — Колко бързо привлича вниманието една банка, която се намира в затруднено положение!
Тя преглеждаше вестниците върху заседателната маса в кабинета на Алекс в централната сграда на Първа търговска американска банка. Беше четвъртък, един ден след пресконференцията, която бе дал Дик Френч.
Местният „Таймс Реджистър“ бе изпълнил цялата страница с материал под заглавие:
„Ню Йорк Таймс“ информираше малко по-въздържано своите читатели:
Новината не бе пропусната и в информационните емисии на телевизията.
Съобщенията бяха придружени с мнения на експерти от Федералния резерв, които твърдяха, че независимо от трудностите, Първа търговска американска банка е стабилна и вложителите няма защо да се безпокоят. Но въпреки тези уверения банката веднага бе поставена в „проблемния списък“ на Федералния резерв и в нея пристигнаха група експерти. Без много шум започна първата проверка, вероятно щяха да последват и други проверки от различните отдели на Федералния резерв.
Икономистът на банката Том Строгън отговори на Едуина: — Тук не става дума дали е отвратително или не. Според мен този интерес към всяка банка, намираща се в беда, е израз на страх. Вложителите се страхуват, че банката може да фалира и тогава те ще изгубят парите си. А съществуват и опасения, че когато една банка фалира, и други могат да се заразят от същата болест и цялата система да се разпадне.
— Аз пък лично се страхувам от ефекта, който може да окаже върху хората тази публичност — каза Едуина.
— И мен ме притеснява това — обади се Алекс. — Трябва да продължаваме да следим настроенията и ефекта от тях.
Същия ден на обяд Алекс бе свикал съвещание. Сред поканените бяха ръководителите на отделите, отговарящи за банковите клонове. Всички знаеха, че ако се разклати общественото доверие, с което се ползваше Първа търговска американска банка, то това най-напред ще се почувства в клоновете. Том Строгън докладва, че в края на вчерашния ден и сутринта тегленията на пари са били по-интензивни от обикновено, а вложенията — значително по-малко. Все още беше рано да се правят изводи. Засега не се забелязваше паника сред клиентите на банката. Но директорите на всички осемдесет и четири клона на Първа търговска американска банка получиха указания да съобщят веднага, щом забележат подобни признаци. Всяка банка съществуваше благодарение на своята репутация и доверието на клиентите — а това бяха крехки растения, които загиваха от превратностите на съдбата и от обществените компрометации.