Една от целите на съвещанието бе да се създаде пълна яснота относно действията, които трябва да се предприемат в случай на криза, а също и да се уточнят механизмите за поддържането на непрекъсната връзка. Всичко беше направено.
— Това е засега — заключи Алекс. — Ще се срещнем утре по същото време.
Но това не стана.
В 10,15 следващата сутрин, петък, директорът на клона в Тайлърсвил телефонира в централното управление и веднага го свързаха с Алекс Вандервурт.
Директорът — Фъргъс У. Гатуик — се представи и Алекс припряно го попита:
— Какъв е проблемът?
— Масови тегления, сър! Целият клон е пълен с хора. Повече от сто от нашите редовни клиенти са се наредили на опашка с паспортите и чековите си книжки. Непрекъснато прииждат нови хора. Теглят всичко и закриват сметките си, искат си и последния долар. — Гласът на директора издаваше пълната му паника, въпреки че правеше усилия да изглежда спокоен.
Алекс замръзна на мястото си. Масовите тегления са истински кошмар за всеки банкер. През последните няколко дни и той, и останалите ръководители на банката, се бяха страхували най-много от това. Такива тегления обикновено предизвикваха масова паника и по законите на психологията на тълпата довеждаха до пълна загуба на доверие към съответната банка. Най-лошото беше, че новината за подобни събития в един клон се разпространяваше и същото можеше да се случи и в другите клонове на банката. Тези тегления, подобно на пълзящ стихиен огън, можеха да доведат до пълна катастрофа. Нито една банка — дори най-голямата и най-стабилната — не би могла да изплати вложенията на повечето от своите клиенти — ако, разбира се, си ги поискат едновременно. Наличните пари скоро щяха да се свършат и Първа търговска американска банка щеше да бъде принудена да затвори вратите си може би завинаги.
Това се беше случвало и преди, с други банки. При съвпадение на неподходящо ръководство, неблагоприятен момент и лош късмет, това би могло да стане навсякъде.
Алекс знаеше, че хората, които искат парите си, се нуждаят от уверение, че ще могат да си ги вземат. След това се налагаше да локализират това опасно явление.
Указанията му към директора на клона в Тайлърсвил бяха кратки и ясни:
— Фъргъс, вие и служителите ви трябва да се държите така, сякаш нищо не се е случило. Плащайте, без да задавате въпроси — колкото ви поискат и колкото имат в сметките си. И не се разхождайте разтревожено наоколо. Бъдете весел и безгрижен.
— Това няма да е лесно, сър. Но ще се опитам.
— Не опитвайте, а го направете. В момента съдбата на цялата банка зависи от вас.
— Да, сър.
— Ще изпратим помощ при първа възможност. Как сте с наличните средства?
— Имаме около сто и петдесет хиляди долара в трезора — каза директорът. — Струва ми се, че в положението, в което се намираме; можем да издържим около час, не повече.
— Веднага ще ви докараме пари — увери го Алекс Междувременно извадете парите, които имате, и ги наредете до гишетата и до касите, така че всички да могат да ги виждат. Разходете се между клиентите, разговаряйте с тях. Кажете им с уверен глас, че нашата банка е стабилна, независимо от това, което са прочели. Обяснете им, че ще получат парите си.
Алекс затвори и веднага се обади на Строгън.
— Том — каза Алекс, — най-лошото се случи. В Тайлърсвил Клонът има нужда от пари — и то бързо. Започнете изпълнението на План номер едно за извънредни обстоятелства.
16
Районът на Тайлърсвил, както и повечето райони в околността, бе съвсем нов и още търсеше своя облик. Той беше нещо като комбинация между оживено търговско градче и фермерско предградие, постепенно завладяван от разширяващия се град, но все още запазил нещо от предишната си атмосфера.
Жителите също бяха комбинация от стари и нови. Едните — консервативни и дълбоко привързани към фермерския бит или към търговията, а другите — наскоро заселили се пришълци, които бягаха от опошления градски начин на живот. Новите заселници опитваха да приобщят себе си и семействата си към сравнително тихия и спокоен живот на местните жители, който пък вследствие на всичките тези промени беше почти на изчезване. Обстоятелствата бяха оформили такова население, което не одобряваше големия бизнес и градския стил на живот и не се доверяваше на банките.
Важна роля за създаването на кризата в банковия клон в Тайлърсвил изигра и един бъбрив пощальон. Целия предишен ден, в четвъртък, той раздаваше писмата и пратките и не преставаше да дърдори: