— Чухте ли за проблемите на Първа търговска американска банка? Казват, че всеки, който има вложени пари в нея и не си ги изтегли, утре ще ги изгуби.
Малцина, които чуха приказките на пощальона, им повярваха. Но слухът се разпространяваше и подхранваше и от новините във вестниците, и във вечерната емисия по телевизията. След като мислиха през нощта, в петък сутринта фермерите, търговците и новите пришълци стигнаха до едно и също заключение: Няма да-рискуваме! Ще си приберем парите веднага!
Всеки малък град има свой собствен вътрешен телеграф. Новините за постъпките и решенията на хората се разпространяват бързо. И така, към обед все повече и повече хора се тълпяха пред клона на Първа търговска американска банка в Тайлърсвил. Ето как понякога от нищо става нещо.
За приближаващата криза в Тайлърсвил се разчу и в централното управление на Първа търговска американска банка. План номер едно на Вандервурт, предназначен за критични ситуации, бе готов да влезе в действие и тогава вече всички щяха да научат за Тайлърсвилския клон.
По нареждане на Том Строгън най-напред бе направена консултация с банковия компютър. Програмистът изписа следния въпрос: Какъв е общият размер на спестяванията и вложенията в клона в Тайлърсвил? Последва моментален отговор, тъй като клонът бе включен в общата компютъризирана информационна система на банката:
СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ: 26 170 627,54 долара
ДЕПОЗИТНИ СМЕТКИ: 15 042 767,18 долара
ОБЩО: 41 213 394,72 долара
След това компютърът получи нова задача — да извади от общата сума стойността на сметките, по които не са осъществявани никакви операции напоследък, а също така и средствата, вложени от общината (тези сметки нямаше да бъдат пипани, дори при сериозна криза).
Компютърът отговори:
ОБЩИНСКИ И СМЕТКИ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ: 21 430 964,61 долара
ОСТАТЪК: 19 782 430,11 долара
Ако всички пожелаеха да изтеглят парите си, бяха необходими около двайсет милиона.
Един от помощниците на Строгън сигнализира в Централния трезор, подземната крепост, разположена под главната сграда на Първа търговска американска банка. Директорът на трезора получи следните указания:
— Двайсет милиона да бъдат веднага доставени на клона в Тайлърсвил!
Сумата бе по-голяма от необходимата, но според предварително подготвения план на Алекс Вандервурт, главната цел бе да се покаже сила и стабилност от страна на банката.
— Когато се гаси огън, винаги трябва да има повече вода — каза Алекс.
В очакване на такава криза, през последните четирийсет и осем часа паричният запас в Централния трезор на банката бе чувствително увеличен с помощта на Федералния резерв. Ръководството на Федералния резерв бе уведомено и одобряваше плановете на Първа търговска американска банка в случай на критична ситуация.
Банкнотите и монетите бяха преброени и поставени в чували със съответно обозначение. Докато ги товареха в предназначения за това пикап, полицаите внимателно охраняваха, подредени в редица. Щяха да използват шест коли, някои специално извикани от други клонове. Всеки пикап щеше да бъде придружаван от полицейски ескорт — това бяха специални предохранителни мерки поради необичайно голямото количество пари, което щеше да се превозва. Всъщност само в три от колите щеше да има пари. Останалите щяха да бъдат празни — това бе една допълнителна предпазна мярка срещу грабежи.
Само двайсет минути след обаждането на Гатуик, първият охраняван пикап бе готов да потегли от централното управление и да поеме по оживеното шосе към Тайлърсвил.
Към банковия клон в Тайлърсвил веднага тръгнаха няколко леки коли със служители на банката. Сред тях бе и Едуина Д’Орси. Тя отговаряше за операцията, която току-що беше започнала.
Едуина напусна работното си място, след като предупреди заместника си и подбра трима души от своя състав, които щяха да я придружават — един служител от заемната служба, Клиф Касълман, и две касиерки. Едната от касиерките бе Хуанита Нунес.
В същото време в Тайлърсвил бяха изпратени и служители от други два градски клона. Те щяха да помагат на Тайлърсвилския клон под ръководството на Едуина. Според предварителната стратегия нито един от банковите клонове не биваше да остава без достатъчно служители в случай, че и другаде възникне подобна критична ситуация. Съществуваха още няколко плана за действие в критични ситуации, но имаше и ограничения — повече от два-три не биваше да влизат в действие.
Водени от Едуина, четиримата служители от главния градски клон преминаха с бързи крачки през тунела, който свързваше клона с централното управление. От приземния етаж на главната сграда взеха асансьора към гаража на банката, където ги чакаше колата. Клиф Касълман седна на шофьорското място.