Докато се качваха в колата, покрай тях изтича Нолан Уейнрайт и се насочи към мустанга си. Шефът по сигурността бе информиран за операцията в Тайлърсвил и след като ставаше дума за пренасянето на двайсет милиона долара, той реши лично да се погрижи за охраната по доставянето на парите. Недалеч от него щеше да пътува камион с десетина въоръжени полицаи. Местната полиция в Тайлърсвил и управлението на щатската полиция в града също бяха предупредени.
Алекс Вандервурт и Том Строгън останаха в централното управление. Кабинетът на Строгън беше близо до дилърския център и се превърна в нещо като команден пост. А от своя кабинет на трийсет и шестия етаж Алекс трябваше да следи състоянието в банковите клонове, за да сигнализира при възникнал проблем.
Алекс беше информирал Патертън, двамата седяха и чакаха, изпълнени с напрежение. Мислеха само за едно: дали ще успеят да се справят със ситуацията в Тайлърсвил? Дали Първа търговска американска банка ще приключи работния ден без кризисни ситуации и в някой друг клон?
Фъргъс У. Гатуик, директорът на банковия клон в Тайлърсвил, си беше мислил, че ще изкара няколкото години до пенсия в спокойна обстановка и без проблеми. Той наближаваше шейсетте, беше червендалест, с розови бузи, сини очи и прошарена коса. На младини беше доста амбициозен, но това бе далечно минало. По-късно реши, че истинската му роля в живота е да бъде опора на другите, той бе роден да следва някого, а не да блести със собствена светлина. Управлението на един малък банков клон напълно съответстваше на амбициите и на възможностите му.
В Тайлърсвилския клон той бе имал една-единствена неприятност. Преди години една жена, вероятно разгневена за нещо на банката, бе наела сейф в клона. След като бе оставила някакъв предмет, завит във вестник, тя бе заминала за Европа, без да остави адрес. След няколко дни целият клон се изпълни с неприятна миризма. Най-напред помислиха, че миризмата идва от отводнителните канали, направиха проверка и установиха, че причината не е там. Вонята ставаше все по-силна. Клиентите се оплакваха, а служителите направо не можеха да я търпят. Най-накрая се разбра, че миризмата идва от сейфовете. Веднага възникна трудният въпрос: от кой сейф?
Извикаха Фъргъс У. Гатуик, той се разходи покрай сейфовете и спря пред един от тях. През следващите четири дни бяха направени съответните постъпки и съдът издаде заповед, с която се разрешаваше на банката да отвори сейфа. Вътре имаше риба, костур, която бе започнала да се разлага. Спомнеше ли си този случай, Гатуик имаше чувството, че отново усеща отвратителната миризма.
Но сегашната ситуация беше много по-сложна от случая с рибата. Гатуик погледна часовника си. Преди час и десет минути беше телефонирал в централното управление. Четирите касиерки изплащаха непрекъснато пари, но хората се тълпяха, пристигаха един подир друг, а помощ все още нямаше.
— Господин Гатуик! — извика го една от касиерките.
— Да? — Той се насочи към нея. От другата страна на гишето, най-отпред на опашката стоеше Стийв, собственик на птицеферма, редовен клиент на клона.
— Добро утро, Стийв — весело го поздрави директорът.
Стийв кимна сдържано. Касиерката му показа чековете по двете сметки на фермера. Той току-що й ги бе представил. Общата сума бе 23 000 долара.
— Всичко е наред — каза Гатуик. Взе чековете и се подписа и на двата.
— Вече нямаме достатъчно пари, за да плащаме такива големи суми — шепнешком каза касиерката, но все пак думите й бяха чути от другата страна на гишето.
Как не се досети за това! От сутринта непрекъснато изплащаха пари, и то големи суми. Но касиерката не трябваше в никакъв случай да го споменава. Думите й бяха повторени и от уста на уста стигнаха чак до края на опашката. Последваха гневни възгласи от всички страни.
— Чухте ли? Нямали повече пари!
— По дяволите! — Стийв се облегна разгневено върху гишето и размаха свития си юмрук. — По-добре веднага да ми изплатиш чековете, Гатуик, или ще изляза навън и ще разруша тази проклета банка!
— Няма нужда да правиш това, Стийв. Престанете с тези крясъци и заплахи! — Фъргъс У. Гатуик също повиши глас, като се опитваше да надвика опашката и да предотврати надигащия се скандал. — Дами и господа, в момента изпитваме временни затруднения с наличните нари поради масовите тегления от сутринта. Но ви уверявам, че към нас пътува голямо количество пари!
Последните думи потънаха сред протестните викове и не бяха чути.