— Как може една банка да няма пари?… Веднага ги извадете!… Стига с тези номера! Къде са парите?… Ще стоим тук, пред банката, докато ни се издължи.
— Още веднъж ви уверявам… Гатуик вдигна ръка, като се мъчеше да привлече вниманието.
— Не ме интересуват вашите евтини уверения — обади се една елегантна жена, очевидно от новите заселници. — Искам си парите веднага!
— Точно така — подкрепи я мъжът, който стоеше зад нея. — Всички искаме същото!
Чуха се и други гласове, мнозина се опитаха да се придвижат към гишето, а на лицата им бяха изписани гняв и тревога. Някой хвърли цигарена кутия и удари Гатуик. В този миг той осъзна, че обикновената група граждани, повечето от които той познаваше, се превръща във враждебно настроена тълпа. Главната причина, естествено, бяха парите, парите, които оказваха странен ефект върху човешките същества, превръщаха ги в алчни, несигурни, понякога лишени от разум създания. Някои изпитваха истински ужас, защото според тях съществуваше възможност да загубят всичко, което притежават, а заедно с това и своята сигурност. Насилието, което преди няколко минути изглеждаше немислимо, сега бе едва ли не неизбежно. За първи път в живота си Гатуик изпита силен страх.
— Моля ви! — каза с умолителен глас той. — Моля ви, изслушайте ме!
Но гласът му заглъхна сред надигащата се глъч.
Съвсем неочаквано врявата стихна. Изглежда нещо ставаше на улицата, защото тези, които бяха отзад на опашката, излязоха бързо навън. Сред радостните възгласи на тълпата външната врата на банката се отвори и се зададоха представителите на централното управление.
Начело беше Едуина Д’Орси. Следваха я Клиф Касълман и двете млади касиерки (едната бе дребничката Хуанита Нунес). След тях идваха полицаи с тежки чували, преметнати през рамо, охранявани от колегите си със заредени автомати в ръце. Най-накрая вървяха банковите служители, изпратени от други клонове. Последен в колоната — като предпазлив и бдителен ангел-хранител — се движеше Нолан Уейнрайт.
Едуина заговори и думите й се чуваха ясно в претъпканата с хора, но вече притихнала зала:
— Добро утро, господин Гатуик. Съжалявам, че закъсняхме, но имаше голямо движение. Разбрах, че може би ще имате нужда от двайсет милиона долара. Носим ви едната трета. Останалите са на път.
Докато говореше, Клиф Касълман, Хуанита и полицаите от охраната застанаха зад гишетата. Един от новодошлите банкови служители се зае с проверката на парите в чувалите. Броеше пачките и касиерите си ги разпределяха.
Около Едуина се събра плътен кордон от хора.
— Вярно ли е, че имате достатъчно пари, за да се разплатите с всички нас? — попита някой.
— Разбира се, че е вярно. — Едуина огледа хората и каза високо: — Аз съм Едуина Д’Орси и съм вицепрезидент на Първа търговска американска банка. Независимо от слуховете, нашата банка е солидна и платежоспособна, пред нея няма неразрешими проблеми. Разполагаме с големи резерви от пари в наличност и веднага можем да се разплатим с нашите вложители. В Тайлърсвил и където и да било другаде.
— Може и да е вярно — каза елегантната жена, която се бе обадила по-рано, — но може и нарочно да ни успокоявате, като се надявате, че ще ви повярваме. Както и да е, аз ще си изтегля парите още днес.
— Това е ваше право — заяви Едуина.
Фъргъс У. Гатуик наблюдаваше всичко с облекчение, доволен, че вече не е в центъра на вниманието. Грозните страсти, бушували преди малко, бяха стихнали. Като видяха чувалите с пари, по лицата на някои клиенти се появиха усмивки. Но независимо, че тревогата попремина, хората не се отказваха от първоначалното решение да изтеглят парите си. Изплащането продължаваше с бърз ритъм и ставаше все по-ясно, че проблемът пред банката си остава открит.
Докато работата в банковия клон продължаваше, полицаите преминаха като легионите на Цезар още веднъж през залата. Те носеха чували с пари, а след тях вървяха охраняващите ги колеги със заредено оръжие.
Всички, които бяха през този ден в Тайлърсвилския банков клон, запазиха незабравим спомен за огромното количество пари, което се разпределяше пред очите им. Дори служителите на Първа търговска американска банка не бяха виждали толкова много пари накуп. По нареждане на Едуина и според плана на Алекс Вандервурт, голяма част от двайсетте милиона долара, предназначени за предотвратяването на кризата в клона, се внесоха пред очите на клиентите. Бюрата на касиерките бяха опразнени, от канцелариите донесоха още бюра и маси, върху които разпределиха на високи купчини пачки с банкноти и пликчета с монети. Касиерите от другите клонове имаха за задача да следят каква част от парите са изразходвани.