След време Нолан Уейнрайт характеризира цялата операция като „мечтата на специалистите по банкови грабежи и кошмара на охраната“. Но за щастие всичко бе организирано много бързо, така че крадците трудно биха могли да се възползват.
С помощта на Фъргъс У. Гатуик Едуина ръководеше внимателно и компетентно цялата операция Тя разпореди на Клиф Касълман да потърси сред тълпата желаещи да получат заем.
Малко преди обед, когато банката бе все още изпълнена с хора, а опашката продължаваше да нараства, Касълман стъпи на един стол, за да го виждат по-добре.
— Дами и господа — обяви той, — искам да ви се представя. Аз съм служител в градския заемен отдел, което означава, че имам право да одобрявам по-големи заеми, отколкото можете да получите в този клон. Ако някой иска заем и желае да получи по-бърз отговор, сега имате тази възможност. Ще ви изслушам с удоволствие и ще се опитам да помогна на всички, които имат някакви проблеми. Господин Гатуик, който в момента е зает, беше така любезен да ми отстъпи бюрото си. Ще ме намерите там. Чакам ви!
— Ще дойда веднага, щом си получа парите — извика един мъж с гипсиран крак. — Ако тази банка наистина фалира, добре ще е да имам заем към нея. Тогава никога няма да се наложи да го връщам.
— Нищо подобно няма да се случи — отвърна Клиф Касълман и попита: — А какво се е случило с крака ви?
— Паднах в тъмното.
— Явно все още не можете да се измъкнете от тъмнината. Уверявам ви, че състоянието на банката е завидно! Така че ако вземете назаем пари от нея, ще трябва да ги върнете, иначе може да пострада и другият ви крак!
Няколко души се засмяха и Касълман слезе от стола. Една група от хора се струпа пред директорското бюро, за да разговаря с него за отпускане на заем. Тегленията на пари, обаче, продължаваха. Паниката понамаля, но по всичко личеше, че нито демонстрираната стабилност, нито уверенията, нито психологическите похвати бяха в състояние да спрат хората в Тайлърсвил.
В ранния следобед отговорните служители на Първа търговска американска банка си задаваха един-единствен въпрос: след колко време този опасен вирус ще се разпространи и в другите клонове.
По-късно следобед, след като бе разговарял няколко пъти по телефона с Едуина, Алекс Вандервурт тръгна към Тайлърсвил Беше много разтревожен — тегленият явно не преставаха Алекс се опасяваше, че през уикенда паниката ще обхване и останалите вложители и те ще се насочат в понеделник към другите клонове на банката.
До този момент и в някои други клонове бяха изтеглени сравнително повече пари, но никъде другаде не бе възникнала ситуация като тази в Тайлърсвил. Но на подобен късмет не можеше дълго да се разчита.
Алекс замина за Тайлърсвил с кола на банката. Придружи го Марго Бракън. Марго бе приключила с делото си в съда и се отби при Алекс, за да обядват заедно. Той й предложи да го придружи, като й разказа за паниката, обхванала трийсет и шестия етаж на централното управление.
Алекс се бе облегнал назад и се наслаждаваше на краткия миг спокойствие.
— Тази година бе доста трудна за теб — каза Марго.
— Личи ли си?
Тя протегна ръка и пръстите й нежно погалиха челото му.
— Тук има повече линии. А косата ти започна да се прошарва.
— Просто остарявам — каза той и направи тъжна гримаса.
— Е, не съвсем…
— Това е цената, която плащаме, за да живеем в охолство. Ти също я плащаш, Бракън.
— Да — съгласи се тя. — Въпросът е дали си заслужава човек да се тревожи толкова много за всичко.
— За спасяването на банката си заслужава да се потруди човек — рязко отвърна Алекс. — Ако не успеем да се справим сега, много хора ще пострадат съвсем незаслужено.
— А няма ли да има и такива, които си го заслужават?
— В критична ситуация човек се опитва да спаси всички. С разплати и отмъщения ще се занимаваме по-късно.
Бяха изминали половината път до Тайлърсвил.
— Алекс, наистина ли нещата са толкова сериозни?
— Ако паническото теглене на пари продължи и в понеделник, ще бъдем принудени да затворим банката. Тогава консорциум от други банки може да се съгласи да ни откупи — на определена цена. Те ще вземат това, което е останало, и след известно време вложителите ще мотат да си получат обратно парите. Но с Първа търговска американска банка ще бъде свършено завинаги.
— Наистина е невероятно, че подобно нещо може да се случи така изведнъж.
— Работата е в това — подчерта Алекс, — че много хора не могат да разберат едно: банките и паричната система, със своите вложения и заеми, са точна машина, поддържана в деликатно равновесие. Ако с нея се работи неумело, ако поради алчност, политически съображения или просто глупост от строя излезе един-единствен компонент, това разрушава цялата машина. Ако веднъж си поставил системата или някоя банка в опасност, това не остава в тайна, а кризата в доверието свършва останалото. Точно това се случва в момента.