— Притесняват се, че ще затворим в шест, когато свършва работното време. А дотогава няма да успеем да обслужим всички, които чакат.
Алекс сви рамене. Нямаше нищо по-просто от това да затворят банковия клон в посочения час. Всичко щеше да е съвсем законно и никой не би могъл да протестира. Изнервен и изтощен от напрежението, Алекс изпита желание да постъпи точно така. Искаше му се да каже на тези, които чакаха отвън: „Вие не искате да ми повярвате, тогава живейте в напрежение до понеделник и вървете по дяволите“! Но Алекс се колебаеше, искаше му се да остане и верен на себе си. Припомни си думите на Марго за Бен Розели. Марго бе казала: „Бен щеше да предприеме точно същата спасителна операция, каквато започна и ти“. Как ли би постъпил Бен в този миг? Алекс знаеше отговора.
— Ще направя изявление — каза той на Уейнрайт, потърси Едуина и й даде разпорежданията си.
Алекс застана на вратата, за да го чуят и вътре, и вън Усети, че телевизионните камери са насочени право към нето. Телевизионните екипи бяха два. Преди около час Алекс направи изявление и за двете телевизионни станции, но екипите останаха. Един от журналистите обясни, че искат да заснемат повече материал за новините в края на седмицата — подобни събития не се случвали всеки ден.
— Дами и господа — гласът на Алекс бе силен, ясен и отчетлив, — разбрах, че някои от вас се безпокоят, че работното ни време скоро ще свърши. Моля да запазите спокойствие. От името на ръководещото на банката ви съобщавам, че клонът в Тайлърсвил ще остане отворен, докато обслужим последния клиент. Последваха възгласи на задоволство и спонтанни ръкопляскания.
— Искам да ви кажа още нещо. — Хората отново притихнаха и насочиха вниманието си към Алекс. Той продължи: Препоръчвам ви да не държите големи суми в себе си или в домовете си през уикенда. Това съвсем не е безопасно. Препоръчвам ви да изберете някоя друга банка и да внесете там парите си. Моята колежка госпожа Д’Орси разговаря по телефона с някои банки в района и ги помоли да останат отворени до по-късно, за да могат да ви обслужат.
Последваха нови възгласи на одобрение.
Нолан Уейнрайт се приближи до Алекс, пошепна му нещо и Алекс обяви:
— Информираха ме, че две банки вече са се съгласили да изпълнят молбата ни. Ще се свържем и с други.
— Можете ли да ни препоръчате някоя банка? — чу се мъжки глас от опашката на улицата.
— Да — каза Алекс. — Лично аз бих избрал Първа търговска американска банка. Нея познавам най-добре, в нея съм най-сигурен, тя съществува от години и се ползва с добра репутация. Много бих искал и вие да мислите така — За първи път в гласа му се долови нотка на вълнение. Някои от хората се усмихнаха, други се изсмяха, но повечето останаха сериозни, вперили поглед в Алекс.
— И аз доскоро мислех така — обади се някой зад него. Той се обърна. Беше възрастен човек, вероятно към осемдесетте, побелял, сбръчкан, прегърбен и подпрян на бастун. Но очите на стареца бяха ясни, а гласът му — твърд. До него стоеше жена на същата възраст. И двамата бяха спретнато облечени, макар че дрехите им бяха старомодни и доста износени. Жената държеше пазарска чанта, пълна с пачки банкноти. Двамата току-що бяха напуснали гишето на банката.
— Съпругата ми и аз държахме парите си в Първа търговска американска банка повече от трийсет години — каза старецът, — и никак не ни се искаше да ги теглим.
— Тогава защо го направихте?
— Не можем да пренебрегнем слуховете. Щом толкова много се говори, все има някаква истина.
— Да, има някаква истина и ние я признахме — каза Алекс. — Банката ни беше предоставила заем на Съпранешънъл Корпорейшън и понесе загуби. Но тя може и ще издържи на тези загуби.
Старецът поклати глава.
— Ако бях по-млад и работех, може би щях да рискувам. Но не и сега. Тук, вътре — той посочи към пазарската чанта, — е всичко, което ни е останало, докато сме живи. Не е кой знае колко. Може би е два пъти по-малко, отколкото когато работехме. С тези пари не може да се купи кой знае какво…
— Така е — каза Алекс. — Инфлацията засяга най-много добри хора като вас. Но смяната на банката няма да ви помогне.
— Искам да те попитам нещо, млади човече. Ако беше на моето място и това тук бяха твоите пари, щеше ли да постъпиш по същия начин?
Алекс забеляза, че хората следяха внимателно разговора им. Видя, че Марго е наблизо, през няколко човека от него. Точно зад нея бяха телевизионните камери, включени в момента. А един от журналистите бе протегнал микрофона си.