— Да — призна той. — Предполагам, че щях да постъпя като вас.
Старецът се учуди.
— Поне си честен. Чух съвета ти да отидем и да вложим парите си в друга банка. Мисля, че това е добър съвет и аз ще го последвам.
— Почакайте — каза Алекс, — имате ли кола?
— Не. Живеем тук наблизо. Ще отидем пеша.
— Но не и с толкова пари. Могат да ви ограбят. Ще накарам някой да ви закара до банката. — Алекс направи знак на Нолан Уейнрайт да се приближи и му обясни какъв е проблемът. Това е нашият шеф по сигурността — обясни той на старите хора.
— Не се тревожете — каза Уейнрайт, — с удоволствие ще ви закарам.
Старецът не помръдна. Той гледаше ту единия, ту другия.
— Вие правите всичко за нас? След като току-що изтелихме парите си от вашата банка? И след като съвсем ясно ви казахме, че ви нямаме доверие?
— Е, приемете го като добър жест от наша страна — каза Алекс. — Освен това, след като цели трийсет години сте държали парите си в нашата банка, ние трябва да се разделим като приятели.
— А може би ние трябва… — Старецът млъкна и след малко каза: — Искам да те попитам още нещо, но ще ми отговориш мъжки. — Чистите му, прями и честни очи гледаха право в Алекс.
— Кажете.
— Ти веднъж ми каза истината. Искам отново да ми отговориш честно, като не забравяш за това, което ти казах, че съм стар и това са всичките ми пари. Знаеш какво означават тези пари за мен. Нашите пари на сигурно място ли са във вашата банка?
За броени секунди Алекс прецени въпроса и всички възможни последствия от отговора. Знаеше, че освен възрастната двойка го наблюдават и много други хора. Телевизионната камера продължаваше да работи. Срещна погледа на Марго, тя също го гледаше очаквателно. Помисли си за хората, събрани тук, и за другите, които кризата би могла да засегне, за тези, които разчитаха на него — Джеръм Патертън, Том Строгън, управителния съвет, Едуина и много други. Мислеше и за това, какво щеше да стана, ако Първа търговска американска банка фалира, за огромните проблеми, които щяха да възникнат не само тук, в Тайлърсвил, но и на много други места. Той успя да потисне съмненията си и отговори тихо, но с глас, внушаващ доверие:
— Давам ти честната си дума. Тази банка е съвсем стабилна.
— Е, Фрида — каза старецът на жена си, — напразно сме се тревожили. Хайде да върнем тези проклети пари обратно.
По време на всички разговори и дискусии през следващите седмици един факт се признаваше като неоспорим: кризата в Тайлърсвил бе приключила в мига, когато старецът и съпругата му върнаха обратно парите си в клона на Първа търговска американска банка. След този миг хората на опашката, станали свидетели на разговора между стареца и висшия банков служител, избягваха да се погледнат в очите или се усмихваха някак виновно и си тръгваха. Слухът за разговора се разнесе от уста на уста до края на опашката. За броени минути хората започнаха да се разпръскват и опашката изчезна бързо и мистериозно, точно както се беше появила. Задейства същото стадно чувство, само че с обратен резултат. Малкото останали клиенти бяха обслужени и банковият клон бе затворен само десетина минути след определения час. Някои от служителите в Първа търговска американска банка, в Тайлърсвил и в централното управление, все още се тревожеха какво ще стане в понеделник. Ще се натрупат ли отново хора пред банката, ще се повтори ли същата критична ситуация? За радост нищо подобно не се случи.
В понеделник обстановката беше спокойна и в останалите клонове на банката. След направените анализи се стигна до общия извод, че главната причина бе вълнуващата и искрена сцена на разговора между възрастната двойка и симпатичния и откровен банков вицепрезидент, която бе показана по телевизията през уикенда. След като бе монтиран, филмът се оказа толкова добър, че различните станции го излъчиха по няколко пъти в информационните си емисии. Той бе добър пример за интимното и силно въздействащо cinema verite, чиято техника се владее добре от телевизията, но рядко се използва. Много от зрителите бяха развълнувани до сълзи.
Алекс Вандервурт видя филма по телевизията, но се въздържа от каквито и да било коментари. Една от причините бе, че той си даваше сметка за отговора на въпроса за сигурността на банката. Освен това Алекс знаеше, че на Първа търговска американска банка тепърва предстоят сериозни проблеми.
Марго също не коментира случая, не го спомена и в неделя, когато остана в апартамента на Алекс. Тя искаше да му зададе един важен въпрос, но реши, че моментът не е подходящ.