Сред висшите служители на банката, които видяха предаването, бе и Роскоу Хейуърд. Но той не го гледа до края. Хейуърд пусна телевизора в неделя вечерта, след като се прибра от събрание на църковното настоятелство. Но бързо го изключи, изпълнен със завист и гняв, като видя част от филма. Хейуърд и без това си имаше достатъчно сериозни проблеми, които трябваше да решава и нямаше никакво желание да си припомня за успехите на Вандервурт. Освен сериозната криза в банката, имаше още няколко проблема, които можеха да изскочат на повърхността през следващата седмица и Хейуърд бе доста изнервен.
Петък вечерта в Тайлърсвил бе важна и за Хуанита Нунес.
Хуанита видя Марго Бракън, когато пристигна следобед. Напоследък все се питаше дали да не потърси Марго и да се посъветва с нея. В петък реши, че трябва да го направи. Но не искаше Нолан Уейнрайт да ги забележи.
Такава възможност се появи, след като кризата в банката приключи. Уейнрайт беше зает с проверката на съоръженията по сигурността на банковия клон. Хуанита приключи работата на гишето, където помагаше на касиерката и се отправи към бюрото на директора. Марго седеше там и чакаше господин Вандервурт.
— Госпожице Бракън — каза тихо Хуанита, — вие ми казахте веднъж, че ако имам някакъв проблем, бих могла да все обърна за помощ към вас.
— Разбира се, Хуанита. Какво има?
— Ами… — Малкото й лице издаваше тревога.
— За какво става дума?
— Можем ли да поговорим някъде другаде, ако нямате нищо против? — Хуанита следеше с очи Уейнрайт, който беше близо до трезора, в срещуположния ъгъл на залата. Той като че привършваше разговора си.
— Тогава ела в моя офис — каза Марго. — Когато имаш възможност.
Уговориха се за понеделник вечерта.
17
Лентата с магнетофонния запис на телефона в „Дъбъл Севън Хелт Клъб“ лежеше от шест дни на полицата.
Уизард Уонг няколко пъти поглеждаше към нея и нито му се искаше да я изтрие, нито се решаваше да съобщи за записаните разговори. В днешно време бе доста рисковано да се записват каквито и да било телефонни разговори. А още по-рисковано бе да се търгува с тях.
Уизард знаеше, че Марино много би искал да чуе част от този запис и би заплатил добре за подобна услуга. Какъвто и да беше Тони Марино Мечката, той бе много щедър, когато трябваше да се плати за добре свършена работа. Ето защо Уизард му правеше от време на време разни услуги.
Той знаеше, че Марино е професионален престъпник. Уонг не беше такъв.
Уизард (истинското му име всъщност беше Уайн, но никой от познатите му не го наричаше така) беше умен младеж, второ поколение от смесен брак между китаец и американка. Той беше експерт по аудиоелектроника, беше се специализирал в разкриването на всякакъв вид подслушване и следене със съвременни елек-тронни средства. Славеше се като отличен специалист.
Уонг имаше много клиенти, на които гарантираше, че работните помещения и домовете им не се претърсват, телефоните им не се подслушват и личният им живот не е подложен на интервенция с помощта на тайни електронни съоръжения. Той откриваше скритите подслушвателни устройства, а клиентите му благодаряха по подобаващ начин. Всъщност следенето и подслушването в Съединените щати бяха доста разпространени, те дори процъфтяваха въпреки официалните опровержителни декларации, включително и на най-високо равнище.
Шефовете на много индустриални компании се ползваха от услугите на Уонг. Сред клиентите му имаше банкери, издатели на вестници, кандидати за президенти, някои от най-известните адвокати, един-двама чуждестранни посланици, американски сенатори, трима губернатори и един съдия от Върховния съд. Той работеше и за шефа на една от мафиотските фамилии, за непосредствените му помощници, а и за някои други с по-нисък ранг — сред тях беше и Тони Марино.
На клиентите, които се занимаваха с криминални престъпления, той даваше да се разбере, че не желае да бъде въвличан в тяхната дейност. Осигуряваше си съвсем приличен доход и със законни средства. И все пак той не виждаше никакви основания да им отказва услугите си, тъй като подслушването и следенето си бяха незаконни действия, а криминалните престъпници също имаха право да се защитават със законни средства. Уизард се ръководеше от това правило и работите му вървяха добре.
Клиентите от подземния свят му бяха дали да разбере, че ще бъде богато възнаграден, ако им предоставя полезна информация. От време на време Уизард наистина им съобщаваше по нещичко, а те му плащаха. И той като всички хора не можеше да устои на най-старото и най-често срещано изкушение — алчността.